Тест Lemaire Jolt | Предномедиална ротационна нестабилност

Lemaire (1967 г.) описва този тест като чудесен тест за потвърждаване на разкъсвания на предната кръстна връзка при анестезиран пациент. Той обаче отбеляза, че е трудно да се предизвика антеролатерална ротационна нестабилност при буден пациент, тъй като пациентите не могат да се отпуснат напълно. Освен това този тест не е оценен по отношение на диагностичната му способност, така че клиничната му стойност е под въпрос.

За да се проведе тестът, пациентът лежи в легнало положение. Заставайки на страната, която ще се изследва, кракът се изпъва и се привежда във вътрешна ротация с една ръка, която хваща глезена. Гръбнакът на другата ръка се поставя зад главата на фибулата и сухожилието на бицепса на бедрото, за да се приложи вентрално насочена сила. Пациентът е помолен да се отпусне напълно.
След това коляното се флексира и екстензира многократно, а изследващият наблюдава за предно-медиална сублуксация на тибията.
При втората стъпка ъгълът на флексия се увеличава, което води до отскачане на пищяла назад, което показва положителен резултат от теста.

21 ОТ НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ ОРТОПЕДИЧНИ ТЕСТОВЕ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА

• • Име*
• • Имейл*

Δ

Други често използвани тестове за оценка на ротационната нестабилност на коляното са:

• Тест на Слокум (предно-латерална ротационна нестабилност)
• Тест на Якоб за даване на път (предно-латерална ротационна нестабилност)
• Кръстосан тест на Арнолд (предно-латерална ротационна нестабилност)
• Тест за обратно завъртане и преместване (постеролатерална ротационна нестабилност)
• Тест с циферблат (постеролатерална ротационна нестабилност)
• Тест с жабешки крак (постеролатерална ротационна нестабилност)

Liorzou, G. (2013). Le genou ligamentaire: examen clinique. Springer Science & Business Media.