Тест за флексия в горната част на шийката на матката | Оценка на напречните връзки

Според Beck и сътр. нестабилността на горната част на шийния отдел на гръбначния стълб е с честота 0,6 %. (2004) и се свързва с възпалителни състояния като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, както и с травми и вродени отклонения като синдром на Даун или болест на Марфан. За да може безопасно да се прилагат техники за мануална терапия в шийната област, е необходимо да се направи скрининг за възможна нестабилност на горната шийна област.

Според Cattrysse et al. през 1997 г. тестът за флексия на горната част на шийката на матката има вътрешнорейтингова надеждност от -0,27 до 1, т.е. от слаба до перфектна, и междурейтингова надеждност от Kappa 0,64 до 1, което е от значителна до перфектна. Този тест обаче не е оценен чрез диагностични проучвания, поради което му даваме съмнителна клинична стойност.

За да извършите теста, поставете пациента в легнало положение и застанете в горната част на пейката. Фиксирайте прешлен C3 с ключов захват във вентрокраниална посока. Поставете другата си ръка високо върху тила и фиксирайте челото на пациента с рамото или гърдите си. Сега направете леко движение за сгъване.

Този тест е положителен, ако пациентът ви съобщава за симптоми на компресия на твърдата мозъчна обвивка, която представлява дифузна болка в няколко сегмента на горната част на гърба и главата, или за компресия на гръбначния мозък, която показва разкъсване на напречната връзка.

Фиксирането на С3 се различава от общоприетото в литературата, което описва фиксиране на С2. Проблемът с фиксацията на С2 е, че не позволяваме на костта на С2 да се наклони назад и по този начин да притисне твърдата мозъчна обвивка или миелума. Тестът за флексия в горната част на шийката на матката обаче е провокационен тест. При кимване в горната част на шийката на матката кондилите на С0 се търкалят напред и се плъзгат назад, като водят със себе си в задна посока много подвижния атлас/С1. Когато предната дъга на атласа се удря в зъбната кост, зъбната кост на С2 се накланя назад. Този обратен наклон и транслация могат да бъдат прекомерни в случай на скъсана напречна връзка, която може да притисне твърдата мозъчна обвивка или миелума. В допълнение, накланянето назад на костилката на С2 на свой ред предизвиква разтягане на С2 върху С3. Точно обратното движение се получава при разтягане на горната част на шийката. В този случай непокътнатият напречен лигамент ще наклони денса на С2 напред, което ще доведе до флексия между С2 и С3.

21 ОТ НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ ОРТОПЕДИЧНИ ТЕСТОВЕ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА

• • Име*
• • Имейл*

Δ

Други ортопедични тестове за оценка на горната шийна нестабилност са:

• Тест за напречни връзки / тест за срязване на предната част
• Тест на Sharp Purser
• Тест за натоварване на аларния лигамент
• Изпитване на странично срязване / Изпитване на странично преместване

Cattrysse E, Swinkels RA, Oostendorp RA, Duquet W. Горна шийна нестабилност: надеждни ли са клиничните тестове? Мануална терапия. 1997 May 1;2(2):91-7.