Тест за натоварване на аларните връзки | Нестабилност на горната част на шийния гръбнак
Според Beck и сътр. нестабилността на горната част на шийния отдел на гръбначния стълб е с честота 0,6 %. (2004) и се свързва с възпалителни състояния като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, както и с травми и вродени отклонения като синдром на Даун или болест на Марфан. За да може безопасно да се прилагат техники за мануална терапия в шийната област, е необходимо да се направи скрининг за възможна нестабилност на горната шийна област.
В своя систематичен преглед Hutting et al. (2013 г.) установява чувствителност от 69% до 72% и умерена до висока специфичност от 96% до 100%.
Поради тази причина тестът за аларните връзки има умерена клинична стойност като предманипулативен скринингов тест за нестабилност на горната част на шийния отдел на гръбначния стълб. Тестът за аларните връзки е предназначен за проверка на качеството на страничното сгъване и ротацията между тила и оста. Недостатъчността на алармените връзки създава хипермобилност в тази област.
Извършване на теста съгласно описанието на Mintken et al. (2008), поставете пациента в легнало положение. След това изследващият хваща и стабилизира гръбначния израстък на С2, навежда главата и атласа настрани и оценява обхвата на движение и крайното усещане. Повторете процедурата и от двете страни.
Ако аларният лигамент е непокътнат, може да възникне само малко или никакво странично огъване към противоположната страна и крайното усещане трябва да е капсулно.
След това тестът се повтаря с въртене на главата и атласа около оста и отново се оценяват крайното усещане и обхватът на движение.
Прекомерният обхват на движение в сравнение с другата страна или усещането за мек край показват положителен тест.
Други ортопедични тестове за оценка на горната шийна нестабилност са: