Тест на Ели | Контрактура на ректус феморис | Дължина на ректус феморис

Тестът на Ели е ортопедичен тест за определяне на дължината на мускулите, за да се оцени гъвкавостта на ректус феморис, който преминава от предната долна част на хълбочния стълб (AIIS) до тибиалната туберозита, като по този начин пресича тазобедрената и колянната става. Peeler и др. (2008 г.) оценява вътрешната и междурейтинговата надеждност на теста. Когато тестът е оценен като положителен или отрицателен, вътрешнорейтинговото k е 0,52, а междурейтинговото k е 0,46, което означава, че надеждността е умерена. Когато е използван гониометър, вътрешнорейтинговият ICC е 0,69, а междурейтинговият ICC - 0,66, т.е. малко по-добър.

За да се извърши тестът, пациентът е в легнало положение. След това проверяващият пасивно сгъва максимално коляното на пациента.
Тестът се оценява положително, ако пациентът спонтанно сгъва бедрото при максимално сгъване на коляното, за да компенсира скъсеното ректус феморис в коляното, или изпитва болка по време на теста.

21 ОТ НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ ОРТОПЕДИЧНИ ТЕСТОВЕ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА

• • Име*
• • Имейл*

Δ

Други често използвани тестове за дължина на мускулите са:

• Тест на Томас (дължина на Iliopsoas)
• Тест на Кендал (дължина на Rectus Femoris)
• Тест за повдигане на 90-90 прав крак (дължина на подколянното сухожилие)
• Тест на Фелп (дължина на Gracilis)
• Тест на Обер (дължина на Tensor Fascia Latae / Iliotibial Band)
• Тест за пириформис (дължина на пириформис)
• Тест на Патрик (дължина на дългия аддуктор)

Peeler J, Anderson JE. Надеждност на теста на Ели за оценка на гъвкавостта на мускулите на ректус феморис и обхвата на движение на ставите. Journal of Orthopaedic Research. 2008 Jun;26(6):793-9.