Тази публикация в блога до голяма степен е извлечена от нашето подкаст интервю с Том Гум и е допълнена с научни доказателства. Той в никакъв случай не представлява пълен преглед на научната литература за MTSS, но има за цел да предостави важна информация на изследователите. Приятно четене!
Медиалният тибиален стресов синдром (МТСС), известен като шипове на подбедрицата, е широко разпространена травма от претоварване, която засяга предимно спортисти, занимаващи се с бягане и спортове с голямо натоварване. МТСС възниква, когато костта и околните меки тъкани са подложени на повтарящ се стрес. Въпреки че е добре познато сред бегачите, MTSS засяга и спортисти в спортове като футбол, баскетбол и волейбол. Разбирането на причините, патофизиологията, рисковите фактори и най-добрите стратегии за лечение и възстановяване е от съществено значение за ефективното управление на МТСС. Тази публикация в блога предлага задълбочено изследване на MTSS, като се фокусира върху прозренията, споделени в неотдавнашен подкаст с Том Гум, водещ физиотерапевт в тази област.
Какво е MTSS?
MTSS се отнася до болка по медиалната граница на тибията, обикновено свързана с повтарящо се натоварване на костта. Обикновено се наблюдава при спортисти, които извършват дейности с голямо натоварване, като например бягане, особено при тези, които внезапно увеличават интензивността или продължителността на тренировките си. Обикновено болката е тъпа и може да се усили по време на или след бягане или други упражнения с голямо натоварване и тежест.
Общи симптоми на MTSS:
- Болка по медиалната граница на тибията: Обикновено тази болка се усеща в по-широк участък от дисталната трета на медиалната граница на тибията, като се провокира при палпация на поне 5 последователни сантиметра.
- Болка при активност: Дискомфортът обикновено се засилва при физическа активност, особено по време на бягане или след дълги периоди на физическо натоварване на долния крайник.
- Подуване: За разлика от някои други наранявания, MTSS рядко води до подуване, но при силно раздразнените случаи се наблюдава подуване на дисталната част на подбедрицата.
- Болката намалява с почивка: Болката често намалява или изчезва след период на почивка, но се връща, когато активността се възобнови.
Макар че МТСС има някои общи характеристики с други състояния, като например стрес фрактури, тя обикновено не е толкова локализирана и включва по-дифузен модел на болка. Стресовите фрактури, от друга страна, са по-концентрирани в една точка на костта и изискват по-интензивно лечение.
Причини и патофизиология на MTSS
Основната причина за MTSS е повтарящият се стрес и претоварване на тибията и околните тъкани, особено когато костта не е в състояние да се справи с кумулативните сили. Това непрекъснато натоварване може да доведе до възпаление на периоста (съединителната тъкан, която обгражда костта) и в крайна сметка до оток на костния мозък и дори до стрес фрактура.
Патофизиология:
Мускулна умора: Когато мускулите на тазобедрената става и крака са уморени, те са по-малко способни да абсорбират удара и да стабилизират долната част на крака. Това увеличава натоварването върху костта и допринася за развитието на МТСС.
Прекомерна употреба и микротравма: Многократните удари при дейности като бягане причиняват малки, повтарящи се микроувреждания. С течение на времето тези микроувреждания на костната тъкан не се лекуват адекватно и се натрупват, което води до възпаление и болка.
Ремоделиране на костите: Пищялът претърпява естествен процес на ремоделиране, за да се справи с тези стресови сили. Ако обаче обемът и интензивността на тренировката надхвърлят способността на организма да се адаптира, това може да доведе до възпаление, дразнене на периоста и евентуално оток на костния мозък или фрактура от стрес.
Рискови фактори за MTSS
Няколко фактора увеличават вероятността за разработване на MTSS. Те включват както вътрешни, така и външни фактори. Основните фактори, за които е установено, че са значително свързани с МТСС, са: женски пол, предишна анамнеза за МТСС, по-малко години опит в бягането, скорошна употреба на ортези, повишен индекс на телесната маса, увеличен спад на навикула и увеличен обхват на движение на външната ротация на тазобедрената става при мъжете(Newman et al., 2013).
Допълнителни фактори, които са свързани с появата на MTSS от клиничния опит, са:
1. Тренировъчно натоварване:
Важен рисков фактор за MTSS е увеличаването на тренировъчното натоварване, особено внезапните скокове в интензивността или пробега. Бързото увеличаване на обема на бягането или на интензивността на тренировките, без да се даде достатъчно време на организма да се адаптира, може да доведе до прекомерно натоварване на тибията и до развитие на MTSS.
2. Обувки:
Внезапната смяна на обувка, която осигурява по-малка опора, или неправилното обуване могат значително да допринесат за развитието на МТСС.
3. Мускулен дисбаланс и слабост:
Слабостта или дисбалансът на мускулите на долната част на краката и на основната мускулатура, особено на прасците, може да доведе до лошо абсорбиране на ударите, което води до по-голямо натоварване на пищяла. Ако мускулите около пищяла не са достатъчно силни, за да поемат натоварването, костта може да поеме основната тежест на удара.
Упражненията за укрепване, особено тези, насочени към мускулите на прасеца, играят решаваща роля в превенцията и управлението на MTSS. Изграждането на сила в прасците, сухожилията, квадрицепсите и седалищните мускули помага за поддържането на пищяла и намалява вероятността от нараняване.
РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА MTSS ПРИ НАЧИНАЕЩИ БЕГАЧИ
Гледайте този безплатен майсторски клас с експерта по рехабилитация на бягането Беной Матю единствено в приложението Physiotutors
Лечение на MTSS
1. Управление на почивката и натоварването:
Първата стъпка в лечението на MTSS е да се намали или промени интензивността на тренировките. Това може да означава да намалите пробега или да преминете към дейности с ниско въздействие, като колоездене или плуване, за да поддържате сърдечносъдовата си форма, без да изостряте болката в подбедрицата. Пълната почивка често не е необходима, но намаляването на активността с голямо натоварване е от съществено значение.
Например след кратък период на разтоварване трябва да се приложи постепенно връщане към бягането, като се наблегне на започването с бавни, кратки бягания и постепенно увеличаване на разстоянието и интензивността в зависимост от поносимостта на болка на лицето.
2. Упражнения за укрепване:
Укрепването на мускулите около подбедрицата и долната част на крака е от съществено значение за възстановяването и предотвратяването на повторни случаи. Специфичните упражнения трябва да са насочени към прасците, четириглавия мускул, сухожилията, седалищните мускули и ядрото. Укрепването на тези мускулни групи повишава способността им да абсорбират удара и да подобряват стабилността по време на дейности с голямо въздействие, а укрепването им предизвиква полезни адаптации на костите.
3. Плиометрия и специфично спортно обучение:
С напредването на възстановяването на лицето могат да се включат специфични спортни кондиционни и плиометрични упражнения, за да се симулират изискванията на неговия спорт. Например волейболистът може да се нуждае от упражнения, които възпроизвеждат експлозивните движения при скачане, докато бегачът би се възползвал от упражнения, насочени към подобряване на механиката на бягане. На този етап е необходимо да се следи отблизо болката и симптомите, за да се избегне изостряне на травмата.
4. Постепенно връщане към активност:
Един от най-важните аспекти на възстановяването е постепенното връщане към бягането или специфичните спортни дейности. Структурираният план за връщане към игра е от съществено значение за свеждане до минимум на риска от повторно нараняване.
Връщането към спорта може да започне например с безболезнено ходене, последвано от джогинг с бавно темпо. Важно е да наблюдавате симптомите и да намалите обема или интензивността на лечението, ако има обостряне. Връщането към пълноценни тренировки трябва да стане едва когато спортистът може да извършва дейността си без болка.
5. Допълнителни лечения за MTSS
Въпреки че консервативните методи на лечение, като почивка, укрепване и управление на натоварването, често са достатъчни, понякога се използват допълнителни методи на лечение, като лед, ударна вълна и противовъзпалителни лекарства. Те обаче трябва да се разглеждат като допълнителни, а не като основни възможности за лечение.
- Лед и НСПВС: Въпреки че ледът и противовъзпалителните средства (НСПВС) могат да помогнат за намаляване на болката и възпалението, те не са насочени към основната причина за МТСС, а именно прекомерната употреба. Освен това някои данни сочат, че НСПВС могат да потиснат заздравяването на костите, което ги прави по-малко подходящи за употреба при травми, причинени от костен стрес.
- Ударно-вълнова терапия: Въпреки че някои данни подкрепят използването на ударно-вълнова терапия за лечение на травми, причинени от костен стрес, тя не е първа линия за лечение на МТСС. То може да се използва при упорити случаи, когато консервативните мерки не са дали резултат.
Предотвратяване на MTSS
След като спортистът се възстанови от МТСС, от съществено значение е да се приложат стратегии за предотвратяване на повторна поява. Те включват:
- Постепенно напредване в обучението: Избягвайте внезапното увеличаване на интензивността или пробега. Постепенните промени позволяват на тялото да се адаптира и намаляват риска от повторно нараняване.
- Силова тренировка: Продължавайте да правите упражнения за укрепване на долната част на краката, квадрицепсите, подколенните сухожилия, седалищните мускули и мускулите на ядрото, за да поддържате подходящо подравняване на краката, стабилност и да стимулирате адаптирането на костите към бягането.
- Подходящи обувки: Уверете се, че обувките са правилно обути и осигуряват достатъчна опора.
- Кръстосано обучение: Помислете за включване на дейности с ниско въздействие, за да намалите общото натоварване на тибията, особено в ранните фази на завръщане към спорта.
Препратки
