Кубоиден синдром след навяхване на страничен глезен | Диагностика и лечение

В литературата кубоидният синдром е наричан още сублуксиран кубоид, заключен кубоид, изпуснат кубоид, синдром на кубоидна грешка, латерален плантарен неврит и перонеален кубоиден синдром(Patterson et al. 2006)

Патомеханизъм

Хипотезата за кубоиден синдром се основава на анамнезата, групирането на признаците и симптомите, диференциалната диагноза, клиничния опит и, разбира се, механизма на увреждането.  Предполага се, че при тежка първоначална инверсионна травма усукването между кубовидната и навикуларната кост и клиновидната кост, както и калкана, оставя кубовидната кост в относително супинация.

Клинична картина и преглед

Това разположение остава болезнено, особено в областта на калканеокубоидната става, докато чувствителността в областта на латералните връзки на глезена намалява.
Пациентите показват анталгична походка с усилване на болката по време на фазата на оттласкване и Ако болката позволява тестване на подвижността, липсва игра на ставите.

Изпит

Както вече беше споменато, необходима е диференциална диагноза и първата стъпка при оценката на навяхванията на глезена трябва да бъде изключването на фрактура чрез използване на правилата за глезена на Отава.
Тестването на подвижността на средните стави при супинация и аддукция може да възпроизведе симптомите на пациента. Според Jennings et al. (2005), пронацията и абдукцията също могат понякога да предизвикат болка. Кубовидната кост е уникална, тъй като е единствената кост в стъпалото, която се свързва едновременно с тарзометалната става (комплекс Лисфранк) и средната тарзална става (става на Шопарт) и е единствената кост, която свързва страничната колона с напречната плантарна дъга(Patterson et al. 2006). Ето защо е целесъобразно да се оценяват както линията на Лисфранк, така и линията на Шопарт по време на тестовете за подвижност.

Освен това същите автори препоръчват провеждането на допълнителни функционални тестове под формата на повдигане на пети и пръсти или скачане с един крак. Обикновено тези дейности са трудни или невъзможни за изпълнение поради болка.
За съжаление рентгенологичната оценка изглежда няма добавена стойност при диагностицирането на синдрома на Кубоид(Mooney et al. 1994).

Jennings и др. (2005) обобщават клиничните резултати по следния начин:

Субективни констатации

• Механизъм на увреждане (плантарна флексия/обръщане)
• Място на болката (странична част на стъпалото/крака)

Обективни констатации

• Болка при палпация на кубоида
• Положителен тест за подвижност на средния пръст (възпроизвеждане на симптоми)
• Положителен тест за дорзална/плантарна и/или плантарна/дорзална подвижност (болка)
• Анталгична походка (най-ясно изразена по време на фазата на оттласкване)
• Мануални мускулни тестове - съпротивление при обръщане/извиване (болка и възможна слабост)
• Функционални тестове (повдигане на пети/ пръсти или изпитване на скок на един крак) Диференциални диагнози
• Рентгенологични/изобразяващи изследвания за изключване на други патологии

5 ОСНОВНИ ТЕХНИКИ ЗА МОБИЛИЗАЦИЯ/МАНИПУЛАЦИЯ, КОИТО ВСЕКИ ФИЗИОТЕРАПЕВТ ТРЯБВА ДА ВЛАДЕЕ

• • Име*
• • Имейл*

Δ

Лечение

Техника, която е описана в литературата, е манипулацията за репозиция в относителна пронация. Съобщава се, че след манипулацията пациентите не са изпитвали болка на следващия ден и са могли да се върнат към дейността си.

Манипулация на позиционирането

Пациентът лежи в легнало положение с изпънати крака, а стъпалото виси над ръба на пейката.
Ще застанете медиално на стъпалото и ще поставите хипотенара на хетеронимната си ръка върху латералния и плантарния аспект на кубоида, точно проксимално от основата на петата метатарзална кост.
Хипотенарът на другата ръка се поставя дорзално и медиално върху кубоида, който е латерално и проксимално от линията между третия и четвъртия пръст.
В тази позиция предмишниците образуват права линия. След като сгънете ръцете си, пациентът прави активна максимална дорсифлексия, която предварително напряга кубоида в субмаксимална еверсия.
Увеличете компресията в лактите и пренапрежението в посока пронация.
Помолете пациента да отпусне стъпалото и да извърши пронационен замах с двата лакътя, съчетан с компресивен импулс на двата хипотенара.
След това бавно отпуснете крака.

Манипулиране на кубоиден камшик

Друга техника, описана от Jennings et al. (2005) е манипулацията с кубоиден камшик:

Манипулацията на кубоида се извършва при пациент в легнало положение, като се започва с коляното, сгънато до 70°, и глезена, близък до неутралния (А). След това коляното е пасивно изпънато, а глезенът е плантарно флексиран с лека супинация на субталарната става (Б).Прилага се сила на натиск с двата палеца върху плантарната страна на кубоида (В).
Тази техника е илюстрирана подробно в нашето приложение за мануална терапия.

Други методи на консервативно лечение, включително различни терапевтични методи, терапевтични упражнения, тапициране на ниските дъги и подложки, са допълнение към техниките за манипулиране на кубоида(Patterson et al. 2006).

Препратки

Дженингс, Дж., и Дейвис, Г. Дж. (2005). Лечение на кубоиден синдром, вторичен при латерално изкълчване на глезена: серия от случаи. Списание за ортопедична и спортна физиотерапия, 35(7), 409-415.

Маршал, П. и Хамилтън, У. Г. (1992). Кубоидна сублуксация при балетни танцьори. Американско списание за спортна медицина, 20(2), 169-175.

Mooney, M. и Maffey-Ward, L. (1994). Кубоидни плантарни и дорзални сублуксации: оценка и лечение. Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy, 20(4), 220-226.

Newell, S. G., & Woodle, A. (1981). Кубоиден синдром. The Physician and Sportsmedicine, 9(4), 71-76.

Патерсън, С. М. (2006). Кубоиден синдром: преглед на литературата. Journal of Sports Science & Medicine, 5(4), 597.