Научете
Тест за ходене с дълга крачка | Ишиофеморално тазобедрено увреждане (ИФИ)
Болката в задната част на тазобедрената става остава предизвикателство за лекарите. Следващата графика от статия на Gomez-Hoyos и др. (2018 г.) е представен преглед на възможните конкурентни диагнози:

Както виждате, диференциалната диагноза в областта на постеролатералната част на тазобедрената става не е толкова проста.
През 1977 г. Джонсън за първи път описва ишиофеморалното сътресение, наричано за краткост ИФИ, което все още остава спорна единица. За разлика от фемороацетабуларния импиджмънт, който познавате от CAM и деформацията на щипката, IFI е извънставна форма на импиджмънт. Torriani et al. (2009 г.) определя синдрома като намаляване на ишиофеморалното пространство между латералния ишиум и малкия трохантер и намаляване на пространството между квадратния бедрен мускул и проксималните сухожилия на подколянното сухожилие.
Пациентите често се оплакват от болки при ходене на дълъг ход. Болката се усеща латерално от седалищната кост по време на фазата на тръгване от пръсти/предно разгъване на походката, когато тазобедрената става е в крайно разгъване, при което по-малкият трохантер се трие в латералната граница на седалищната кост или в началото на сухожилието semimembranosus. Някои пациенти се оплакват и от излъчваща се болка надолу по ипсилатералния крак, която може да бъде предизвикана, когато седалищният нерв се заклещи в ишиофеморалното пространство.
Gómez-Hoyos и др. (2016 г.) оценяват точността на теста за ходене с дълга крачка и установяват чувствителност от 95% и специфичност от 84% за диагностициране на ишиофеморално увреждане. Златният стандарт, който са използвали, е комбинация от болка в задната част на тазобедрената става, необичайни резултати от ЯМР, включително намалено ишиофеморално пространство или пространство на квадратуса на бедрената кост, както и поне 60% облекчение на болката след декомпресионна операция. Това е единственото досега проучване, което е проведено в ретроспективен план и е възможно да е пропуснало пациенти, които не са били подложени на инжектиране или операция. Освен това в проучването не е определена вътрешната или междунаблюдателната надеждност на този тест. По тази причина клиничната стойност на този тест засега остава под въпрос.
За да извършите теста, накарайте пациента да върви с по-дълги крачки. Очаква се дългият ход да предизвика притискане между малкия трохантер и латералния ишиум при крайното разгъване на тазобедрената става. След това пациентът се моли да върви отново с по-къси крачки, за да се избегне максималното разтягане на тазобедрената става. Резултатите от този тест се считат за положителни, ако задната болка се възпроизвежда латерално от седалищната кост по време на разтягане с дълги крачки, докато болката се облекчава при ходене с къси крачки.
21 ОТ НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ ОРТОПЕДИЧНИ ТЕСТОВЕ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА
Друг ортопедичен тест за оценка на ишиофеморалното засягане на тазобедрената става е тестът за ишиофеморално засягане.
Препратки
Харесва ли ви това, което учите?
ЗАКУПЕТЕ ПЪЛНАТА КНИГА ЗА ОЦЕНКА НА ФИЗИОТЕРАПЕВТИ
- 600+ страници електронна книга
- Интерактивно съдържание (директна видео демонстрация, статии в PubMed)
- Статистически стойности за всички специални тестове от най-новите изследвания
- Предлага се в 🇬🇧 🇩🇪 🇫🇷 🇪🇸 🇮🇹 🇵🇹 🇹🇷
- И още много други неща!