Целта на пасивната оценка на обхвата на движение е да се оценят остеокинематичните движения на ставата, за да се оцени обхватът на движение в градуси и ако обхватът на движение е ограничен, да се оцени крайното усещане. Според проучванията на Charlton et al. (2015) и Prather at al. (2010) пасивната оценка на обхвата на движение на тазобедрената става има умерена до отлична надеждност в рамките на теста и слаба до отлична надеждност между тестовете в зависимост от изследваното движение. В таблицата по-долу са посочени стандартните стойности за пасивния обхват на движение на тазобедрената става:

За флексия на пациента в легнало положение в близост до дългия ръб на пейката за лечение. След това палпирайте предния горен хълбочен прешлен от страната, която ще се изследва, за да следите дали е достигнат крайният обхват на движение и дали тазът започва да се движи. С другата ръка се хванете за дисталната част на бедрената кост, като долната част на крака може да се опира на предмишницата ви или да остане в сгънато положение. След това преминете във флексия и оценете крайното усещане.

За разтягане пациентът трябва да е в легнало положение близо до дългия ръб на пейката. След това фиксирайте таза в областта на седалищната кост с хипотенарната част на едната ръка. С другата ръка се хванете за дисталната част на бедрената кост, направете пасивно разгъване на тазобедрената става и оценете крайното усещане.

За вътрешна ротация първата възможност е да се направи тест в 90 градуса флексия, докато пациентът лежи в легнало положение. Така че поставете крака на пациента във флексия, докато предмишницата ви поддържа долната част на крака, а ръката ви може да предпазва коляното от валгусния момент, когато извършвате вътрешна ротация. Можете също така да оцените вътрешната ротация при неутрално положение на тазобедрената става. Това може да се направи в легнало положение, като кракът виси над ръба на пейката, или в легнало положение, при което отново се фиксира седалищната кост.

За външното завъртане важи същото, което и за вътрешното завъртане. Така че можете да тествате както при 90° флексия на тазобедрената става в легнало положение, така и при неутрално положение на тазобедрената става.При абдукция пациентът лежи в легнало положение близо до дългия ръб на пейката. С едната си ръка палпирайте с палеца ипсилатералния преден горен хълбок. Останалите пръсти на тази ръка могат да останат в контакт с пейката. С другата си ръка вдигнете крака на пациента в коляното, така че долната част на крака на пациента да се подпира на предмишницата ви, и извършете пасивна абдукция, докато другата ви ръка следи движението в таза. След като се приближите до крайния обхват и оцените крайното усещане.

За аддукция пациентът лежи в легнало положение, като стъпалото на нетествания крак е поставено странично до коляното на крака, който ще се изследва. Кракът на пациента е подпрян на предмишницата ви, а палецът на другата ръка опипва предния горен хълбок на контралатералната страна, за да следи движението в таза.

Ако искате да научите как да оценявате активния обхват на движение в тазобедрената става, кликнете тук.

21 ОТ НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ ОРТОПЕДИЧНИ ТЕСТОВЕ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА

• • Име*
• • Имейл*

Δ