Тест HEER (хиперекстензия-външна ротация) | Микростабилност на тазобедрената става
Микронестабилността на тазобедрената става е сравнително нова клинична единица при патология на тазобедрената става при млади пациенти.
Нормалната стабилност на тазобедрената става, както и на други стави, например раменната, зависи от връзката между костните структури, мускулите и връзките. В тазобедрената става това са ацетабулумът, лабрумът, сухожилието, капсулолигаментарният комплекс и различните мускули около ставата.
Макар че не винаги може да се установи пряка причина за микростабилността на тазобедрената става, в литературата са описани както травматични, така и атравматични причини за появата ѝ. Предполага се, че патофизиологичният механизъм е свързан с повтарящото се аксиално и ротационно натоварване на тазобедрената става при наличие на анатомични аномалии на изброените по-горе структури.
Общите оценки наред със задълбочената анамнеза на пациента включват оценка на хиперлаксията с помощта на скалата на Бейтън, а напоследък са описани и оценени по отношение на тяхната валидност специални тестове за състоянието:
Според Hoppe et al. (2017 г.), тестът HEER има чувствителност от 71% и специфичност от 85,1%. Това е първото проучване, което оценява валидността на този тест и има няколко ограничения, така че резултатите трябва да се използват с повишено внимание, докато не се извърши допълнително валидиране, поради което му даваме умерена клинична стойност.
За да се проведе тестът, пациентът лежи в легнало положение, като краката му висят свободно през ръба на пейката. Пациентът трябва да сгъне незасегнатия крак и да го задържи в сгънато положение. Засегнатият крак е хиперекстензиран и преместен във външна ротация от изследващия. Положителният тест води до болка в предната част на тазобедрената става.
Други ортопедични тестове, които оценяват микростабилността на тазобедрената става, са: