Тест AB-HEER | Оценка на микростабилността на тазобедрената става | Патология на тазобедрената става
Микронестабилността на тазобедрената става е сравнително нова клинична единица при патология на тазобедрената става при млади пациенти.
Нормалната стабилност на тазобедрената става, както и на други стави, например раменната, зависи от връзката между костните структури, мускулите и връзките. В тазобедрената става това са ацетабулумът, лабрумът, сухожилието, капсулолигаментарният комплекс и различните мускули около ставата.
Макар че не винаги може да се установи пряка причина за микростабилността на тазобедрената става, в литературата са описани както травматични, така и атравматични причини за появата ѝ. Предполага се, че патофизиологичният механизъм е свързан с повтарящото се аксиално и ротационно натоварване на тазобедрената става при наличие на анатомични аномалии на изброените по-горе структури.
Общите оценки наред със задълбочената анамнеза на пациента включват оценка на хиперлаксията с помощта на скалата на Бейтън, а напоследък са описани и оценени по отношение на тяхната валидност специални тестове за състоянието:
Според Hoppe et al. (2017), тестът AB-HEER има чувствителност от 80,6% и специфичност от 89,4%. Това е първото проучване, което оценява валидността на този тест и има няколко ограничения, така че резултатите трябва да се използват с повишено внимание, докато не се извърши допълнително валидиране, поради което му даваме умерена клинична стойност.
За провеждане на теста пациентът лежи на незасегнатата страна. Засегнатият крак се абдуцира на 30° до 45° градуса, изпъва се и се завърта външно, докато с ръка се прилага сила, насочена напред, към задния голям трохантер. Положителният тест е болка в предната част на тазобедрената става.
Други ортопедични тестове, които оценяват микростабилността на тазобедрената става, са: