Разбиране на темпоромандибуларните нарушения (ТМН): Цялостен преглед за здравни специалисти
Темпоромандибуларните разстройства (ТМР) обхващат редица състояния, засягащи дъвкателната система, включително темпоромандибуларните стави и свързаната с тях мускулатура, като например масетера и темпоралния мускул. Тези нарушения могат да доведат до лека до умерена болка, ограничения в движението на челюстта и щракане, наред с други симптоми. В тази статия ще разгледаме различните аспекти на ТМД, включително разпространението, рисковите фактори, диагностичния процес, подходите за лечение и текущите изследвания в тази област. Тази статия е базирана на разговора ни в подкаст с холандската изследователка Корин Вишер, експерт в областта на ТМД и доцент в Академичния център по стоматология (ACTA) в Амстердам.

Разпространение и честота на ВМД
ТМД засяга приблизително 10-12% от населението, като често се наблюдават леки до умерени симптоми. Разпространението на нуждите от лечение обаче е по-ниско - около 5%. Само малък процент от пациентите с ВМД търсят специализирани грижи от физиотерапевти или зъболекари. Годишната честота на ТМД се оценява на около 1-2%, което подчертава значението на това състояние в здравеопазването.
Разбиране на ТМД: Рискови фактори и характеристики на пациентите
ТМД се наблюдава по-често при жени на възраст 20-50 години, въпреки че може да засегне и мъже и лица от различни възрастови групи. При децата по-често се наблюдават щракащи звуци или блокиране на ставата, докато при възрастните хора ТМД е по-скоро свързана с дегенеративни заболявания. Рисковите фактори за ТМД включват поведение в устната кухина като скърцане със зъби и стискане, психосоциални фактори като тревожност и депресия, както и генетично предразположение(Visscher et al. 2015). Тази предразположеност може да се дължи на
специфични гени, кодиращи невротрансмитерите и предаването на болката, така че тя е по-скоро свързана с хроничната болка като цяло, отколкото с конкретен рисков фактор за ВМД. Въпреки че не съществува силна връзка между ВМД и главоболието от тензионен тип, разпространението на мигрената е два пъти по-високо при пациентите с ВМД в сравнение с общото население(Yakkaphan et al. 2022). Проучване на van der Meer et al. (2017 г.) също показва, че бруксизмът, т.е. стискането и скърцането със зъби, е не само рисков фактор за ТМД, но и рисков фактор за мигрена.
Преди няколко десетилетия се приемаше, че стойката е рисков фактор за развитие на ВМД. Въпреки това няма доказателства, които да показват, че стойката е етиологичен фактор за ТМД(Visscher et al. 2002)
Диагностичен процес и клиничен преглед
Не съществуват специфични червени знамена, които трябва да се проверяват в темпоромандибуларната област, но силната болка, болката, която събужда пациента през нощта, или постоянното засилване на болката са нетипични прояви за ТМД и дават основание за насочване. Клиницистите трябва да вземат предвид и наличието на жълти сигнали, които могат да бъдат оценени с кратки въпросници като PHQ-4. В зависимост от преобладаването на жълтите знамена може да се наложи мултидисциплинарно лечение.
За да се диагностицира ТМД, трябва да са налице три променливи: лека до умерена болка в орофациалната област, променлива болка (например по-силна при събуждане) и увеличаване на болката при изпълнение на функции като дъвчене или широко отваряне на устата.
Процесът на диагностициране на ВМД включва задълбочен клиничен преглед на дъвкателната система. Това включва оценка на обхвата на движенията на челюстта, идентифициране на щракащи звуци и опипване на ставите и мускулите.

За да се разграничат проблемите в ставата от проблемите в мускулите в темпоромандибуларната област, може да се използват тестове с динамична и статична резистентност (Visscher et al. 2009). При динамичните тестове изследващият прилага противоположна (контра) съпротива на движенията при отваряне, затваряне и протракция на долната челюст. По време на статичното изследване контрасъпротивата се прилага в същите посоки на движение, като единствено долната челюст не се движи. По този начин се провокира само мускулна тъкан.
Докато вътрешното палпиране на мускулите се е използвало редовно в миналото, проучванията показват, че има ниска валидност, тъй като интраоралното палпиране е болезнено — дори при здрави лица (Türp et al. 2001).
Ако пациентът страда от дискова дислокация, тестовете за ставна подвижност — т.е. техники за тракция и транслация — могат да бъдат информативни.
Пациентите трябва да бъдат разпитани и за главоболие, тъй като един вид вторично главоболие е именно това, което се отнася директно към ТМС (Olesen 2018). За да се класифицира като този вид главоболие, трябва да бъде доказана причинно-следствена връзка чрез поне 2 от следните:
- главоболието се е развило във времева връзка с появата на темпоромандибуларното разстройство или е довело до откриването му
- главоболието се влошава от движението на челюстта, функцията на челюстта (например дъвчене) и/или парафункцията на челюстта (например бруксизъм).
- главоболието се провокира при физикален преглед чрез палпация на темпоралния мускул и/или пасивно движение на челюстта
Подходи за лечение на TMD

Лечението на ТМД варира в зависимост от подтипа и тежестта на състоянието. Като цяло прогнозата при ТМД е добра. Дори при дисково изместване, симптомите — когато се лекуват — обикновено отзвучават в рамките на 6 седмици до 3 месеца. Промяната на оралните навици и справянето с психосоциалните фактори са в основата на овладяването на симптомите, свързани с ТМД. Устройствата за миофийдбек могат да бъдат чудесно допълнение, за да помогнете на пациента да се отпусне и да релаксира дъвкателните мускули.
Освен това интервенции като масажни техники, разтягащи упражнения и мобилизационни процедури могат да бъдат ефективни при повлияване на проблеми, свързани с мускули и стави. Обикновено е достатъчно пациентите да бъдат преглеждани веднъж седмично, но трябва да ги насърчите да изпълняват упражнения вкъщи 2–3 пъти дневно — например интраорално разтягане на m. masseter с палци, както и пасивно отваряне на устата.
Макар че стойката не е свързана с развитието на ДВН (TMD), някои проучвания предполагат, че промяната на стойката може да окаже положително влияние върху оплакванията от темпоромандибуларната става (Wright et al. 2000). Пациенти с остра предна дискова дислокация без редукция след въздействие върху челюстта, като при инциденти с велосипед или спортни травми, може да имат полза от манипулация на диска.
При пациенти с хронична ДВН (TMD) може да е необходим мултидисциплинарен подход, включващ специалисти по физикална терапия с фокус върху лицево-челюстната област и стоматолози, за да се оптимизират резултатите.
Лечение на главоболието в клиничната практика
Научете как да диагностицирате и лекувате пациенти с главоболие
Изследвания и бъдещи насоки
Много пациенти с хронични оплаквания в областта на темпоромандибуларния апарат посещават много различни специалисти, преди да бъдат лекувани от специалист по ТМД. Настоящите изследвания в областта на ТМД са насочени към разбиране на пътя на пациентите с хронична ТМД, определяне на критерии за ранен скрининг и подобряване на диагностиката и лечението.
Съвместните усилия между здравните специалисти, включително физиотерапевти, зъболекари и специалисти, са от съществено значение за подобряване на управлението на ТМД и свързаните с нея състояния.
За допълнителна информация относно ТМД и свързаните с нея теми здравните специалисти могат да се обърнат към авторитетни източници като Диагностичните критерии за ТМД и академичните институции, специализирани в областта на орофациалната болка и дисфункция. Непрекъснатото обучение и сътрудничество в рамките на здравната общност са от жизненоважно значение за преодоляване на многостранния характер на темпоромандибуларните нарушения и за оптимизиране на грижите за пациентите.
-
В тази публикация в блога си поставихме за цел да предоставим изчерпателен преглед на темпоромандибуларните разстройства (ТМР) за здравните специалисти. Съдържанието обхвана различни аспекти на ТМД, включително разпространението, рисковите фактори, диагностичния процес, подходите за лечение и текущите изследвания в областта. Представената информация има за цел да подобри разбирането на ТМД и да улесни вземането на информирани решения в клиничната практика.
Препратки
Кай Сигел
Главен изпълнителен директор и съосновател на Physiotutors
НОВИ СТАТИИ ОТ БЛОГА ВЪВ ВХОДЯЩАТА ВИ ПОЩА
Абонирайте се сега и ще получавате известия, щом бъде публикувана последната статия в блога.