Време ли е да преминем отвъд спора „най-доброто лечение“? Аргументът за терапевтичен плурализъм в грижата за опорно-двигателния апарат
Това редакционно издание в Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy разглежда актуалните лечебни подходи в грижата за опорно-двигателния апарат и оспорва идеята, че има една единствена по-добра интервенция
Настоящите доказателства сочат, че много лечебни подходи водят до сходни резултати при различни мускулно-скелетни състояния, което подчертава колко е сложно да се предскаже индивидуалният ефект от лечението
Авторите застъпват лечението като плурализъм — комбиниране на подходи, основани на клинични доказателства, с експертизата на клинициста и предпочитанията на пациента, за да се ръководи индивидуализираната грижа
Въведение
Болковите състояния от страна на опорно-двигателния апарат са широко изследвани; въпреки това няма конкретно лечение, което последователно да показва по-добра ефективност от останалите. Освен това резултатите от лечението изглежда се влияят в голяма степен от контекстуални и неспецифични фактори. Както беше подчертано в предишния research review на Physiotutors, подобренията при болка във врата се медиират основно от такива неспецифични ефекти.
Въпреки че изследванията се провеждат на ниво популация и дават ценна статистическа сила, те не винаги отразяват напълно вариабилността в индивидуалните реакции на пациентите към конкретни интервенции. Този редакционен материал разглежда клиничното приложение на подхода „Person-Centred Hypothesis“ (PCH), при който болковият фенотип, контекстуалните фактори и разпознаването на модели се използват, за да се подпомогне изборът на лечение.
Авторите застъпват за плуралистична рамка, която насърчава преминаване към по-ориентирана към пациента клинична грижа.
Методи
Тази статия е редакционна публикация, публикувана в Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy. Като редакционна статия тя отразява предимно експертна позиция и затова трябва да се тълкува в контекста на експертното мнение, а не като висококачествена емпирична доказателственост.
Резултати
Текущите клинични стратегии при мускулно-скелетни състояния — като мануална терапия, тренировъчна терапия, хирургия или психологически подходи — като цяло имат умерени и сходни ефекти. Докато в областта на физиотерапията текат дискусии относно най-добрите възможности за лечение — като нито една от тях не е доказана — това редакционно съдържание въвежда нова философия за грижа: плурализъм в лечението.
Плурализъм в лечението
Както е посочено от авторите на редакционния коментар, „плурализмът в лечението признава, че съществуват много валидни пътища към възстановяването“. С други думи, стига да са стъпили на правдоподобни биологични механизми и да са базирани на доказателства и безопасни, няколко разумни възможности за лечение могат да доведат до възстановяване. Интервенцията трябва да се персонализира според целите, ценностите и предпочитанията на пациентите, клиничния контекст и експертизата, както и преценката на клинициста.
Плурализм важи и за самите клиницисти. Някои могат да развият експертиза в конкретна област на практиката (например мануална терапия или терапия с упражнения), докато други може да изберат по-широк и по-интегративен подход. И двата подхода могат да се смятат за валидни, стига да са основани на доказателства, ориентирани към пациента и прозрачни по отношение на мотивацията си и ограниченията
Равна ефективност, подобни механизми
На групово ниво, когато клиничните проучвания показват сходни резултати при различни подходи на лечение, това подсказва, че тези интервенции вероятно споделят сходни основни механизми. При мануалната терапия и терапията с упражнения резултатите най-вероятно се повлияват от комбинация от биологични, психологически и социални процеси, като значителна част от ефекта от лечението се медиира чрез неспецифични механизми.
Оценката на ефективността на лечението на групово ниво обаче може да прикрие съществени различия в индивидуалните реакции. Докато при някои пациенти упражненията могат да доведат до значителни подобрения, други могат да извлекат по-голяма полза от алтернативни подходи. Тази вариабилност в отговора на лечението може отчасти да обясни защо изследванията често показват ограничени разлики между интервенциите, когато се сравняват средните резултати в групите.
От това наблюдение става ясно, че цялостното разбиране на пациента е ключова „вложена стойност“ при изготвяне на план за лечение. Авторите настояват за модераторни анализи в рамките на изследване, при което модераторът е характеристика, която променя доколко добре действа дадено лечение. Това ще помогне да се установи за кого лечението е най-подходящо. Освен това изследванията трябва да отчитат и хетерогенността на пациентите. При една и съща диагноза пациентите може да представят много различни механизми на болката, психологически профили, очаквания… Персон-центрираната хипотеза, която интегрира фенотипиране на болката, контекстуални фактори и разпознаване на модели, може да помогне на клиницистите да подредят цялата релевантна информация за пациента в една ясна клинична хипотеза. Това може да бъде от голяма полза при разработване на план за интервенция.
Клинично мислене, водено от клинициста, спрямо клинично мислене с множество рамки
Авторите сравняват два подхода за предоставяне на мускулно-скелетни грижи в клиничната практика. Клиницист, ориентиран към рамкова (framework) стратегия, основно работи в рамките на определен реабилитационен подход, като например терапия с упражнения, мануална терапия или психологически информирана грижа. Този модел може да бъде изключително полезен, когато се подкрепя от силен клиничен опит, прозрачна комуникация и подходящ подбор на пациенти.
От друга страна, мултирамковият клиничен подход признава, че сложните клинични прояви при пациента не могат да бъдат напълно разбрани през една-единствена перспектива. Тези рамки обединяват характеристики на пациента, предпочитания и контекстуални фактори, за да насочват избора на различни стратегии за лечение. Авторите предлагат Cognitive Functional Therapy като пример, при който образованието, експозицията на движение и терапевтичният touch се комбинират като допълващи се подходи, съобразени с конкретния пациент.
Авторите не предпочитат един подход пред друг. Те застъпват за не-гъвкава клинична грижа, като избягват догматичното придържане към една единствена рамка. Това редакционно становище твърди, че терапевтичният плурализъм се вписва и в двата подхода, но изисква от терапевта прозрачност относно клиничната му насоченост, целите на пациента и интервенции, избирани според предпочитанията.
Плурализъм в практиката
В практиката, терапевтичният плурализъм стъпва на три принципа. Първо, клиницистите по естествен начин възприемат различни клинични ориентации — било то с фокус върху конкретна рамка, или чрез по-широк, интегративен подход. Нито един от двата подхода не е по принцип по-добър, стига да остават основани на доказателства. Второ, клиницистите трябва да бъдат прозрачни относно подхода си — така пациентите могат да вземат информирани решения, като същевременно се намалява натискът да се предложи един-единствен „правилен“ вариант на лечение. И накрая, когато съществуват няколко опции, основани на доказателства, подборът на лечението трябва да се води от целите на пациента, ценностите и предпочитанията му.
Терапевтичен плурализъм не означава, че всички лечения са еднакво приемливи. Той дава възможност за избор между множество безопасни, правдоподобни и основани на доказателства интервенции, като същевременно изключва неефективни, вредни или опровергани практики. В рамките на тези доказателствено обосновани граници клиничният опит и предпочитанията на пациента могат да насочват крайната терапевтична преценка. Авторите настояват за „разнообразна екосистема от интервенции“. Тази парадигма прави дългогодишния спор между мануалната терапия и терапията с упражнения до голяма степен без значение, тъй като и двете се разглеждат като валидни, основани на доказателства възможности.
Въпроси и мисли
Основно предизвикателство в научните изследвания е, че често се опитват да установят обобщаеми истини, като обединяват и опростяват обектите, които се изследват. Този подход осигурява методологична строгост, но може и да намали сложността и индивидуалността на пациентите.
Изследванията най-често се провеждат в рамките на парадигмата за структурна диагностика. Въпреки това само патоанатомичните диагнози може да не осигуряват достатъчно точна класификация, която да насочва индивидуализираните интервенции във физиотерапията. Според наличните днес доказателства клиницистите следва да интегрират няколко биологични, психологически и социални фактора, за да изградят по-пълостно разбиране за всеки пациент. Това поставя важен въпрос: могат ли съвременните изследователски рамки адекватно да уловят такава индивидуална сложност?
По замисъл изследванията често изискват хомогенни групи участници, за да се установят средните ефекти от лечението. Въпреки това, в рамките на конкретна диагностична категория пациентите могат да имат различни биологични и психосоциални профили и затова да реагират по различен начин на една и съща интервенция. Ако изследванията често показват сходни резултати между леченията, възможно ли е това поне отчасти да се дължи на ограничения при класификацията на пациентите и съвпадането на лечението? Както подчертават авторите, и като се има предвид ролята на неспецифичните ефекти за терапевтичните резултати, някои пациенти може да реагират особено добре на мануална терапия, докато други могат да имат по-голяма полза от подходи, базирани на упражнения. Можем да предположим, че резултатите може да се появяват като резултат от взаимодействието между правилния пациент, правилния клиницист и подходящия клиничен контекст в дадения момент. Да се уловят такива сложни и динамични взаимодействия остава голямо предизвикателство за съвременните изследователски методологии.
Паралелно клиничната практика трябва да остане водена от научен подход. Един от основните приноси на научните изследвания към здравеопазването е осигуряването на солидна, стриктна основа за клиничното вземане на решения. На практика това означава използване на валидни оценки, установяване на смислени базови стойности и формулиране на многокомпонентни клинични хипотези, които надхвърлят изолираните структурни увреждания. Плановете за лечение трябва да се разработват съвместно на базата на клиничен опит, предпочитания на пациента и индивидуални цели, като резултатите се преоценяват непрекъснато. И най-важното — тази рамка трябва да признава ролята на неспецифичните ефекти като легитимни механизми, които влияят на терапевтичните резултати, вместо да ги разглежда като второстепенни или без значение.
Говорете с мен като с ботаник
В този контекст остава един важен въпрос: как изследванията могат по-добре да отразят индивидуалните различия при пациентите и да подобрят съвпадането между конкретните пациенти и интервенциите?
Един обещаващ подход е по-широкото използване на анализи на модератори и мета-анализи на ниво индивидуални данни от участници. Вместо да питаме дали дадено лечение действа, тези методи изследват за кого и при какви обстоятелства то е най-ефективно. Идентифицирането на модератори като характеристики на симптомите, психологически фактори или модели в клиничното представяне може да подобри стратифицирането на пациентите и избора на лечение.
Друга важна изследователска посока е фенотипирането. Вместо да класифицират пациентите само по диагностични етикети или по анатомични находки, фенотипирането има за цел да описва хората според уместни биологични, психологични и контекстуални характеристики. Този многокомпонентен подход може да позволи на изследователите да идентифицират клинично значими подгрупи, които споделят сходни механизми или отговор на лечение.
И накрая, нововъзникващи методологии като адаптивни дизайни на клинични изпитвания и подходи на прецизната медицина може да помогнат да се преодолее разликата между изследванията и индивидуализираните грижи. Адаптивните изпитвания позволяват на изследователите да променят елементи от проучването на базата на натрупващите се данни, докато прецизната медицина се стреми да съобразява интервенциите според индивидуалните характеристики на пациента. Въпреки че тези подходи остават трудни за прилагане при сложни състояния като мускулно-скелетната болка, те представляват обещаващи възможности да се премине отвъд модела „еднакво за всички“.
Послания за извличане на полза
- Тази статия е редакционен материал, отразяващ експертно мнение, а не клинично ръководство или систематичен преглед. Тя предлага важна гледна точка за поставяне под въпрос на настоящите допускания и за отваряне на нови начини на мислене за практиката на физиотерапията.
- Терапевтичен плурализъм признава, че няколко подхода, базирани на доказателства, могат да доведат до възстановяване — вместо да се приема, че една-единствена терапевтична стратегия е универсално по-добра.
- Целта не е да избирате между конкуриращи се подходи в лечението, а да определите най-подходящата стратегия според характеристиките на пациента, клиничния контекст, експертизата на клинициста и предпочитанията на пациента.
- Текущите изследвания често се фокусират върху средните ефекти от лечението, което може да пропусне съществени разлики в индивидуалния отговор към терапията. Бъдещите изследвания трябва да подобрят стратификацията на пациентите и съпоставянето им с подходящо лечение.
- Evidence-based практиката не означава механично прилагане на резултатите от изследванията; тя изисква да съчетаваш научните доказателства, клиничната логика и ценностите на пациента при съвместното вземане на решения.
- Неспецифичните ефекти и контекстуалните фактори не са „второстепенни“ механизми, а важни допринасящи елементи към терапевтичните резултати, които трябва да се отчитат в клиничната практика.
- Бъдещето на изследванията във физиотерапията вероятно ще зависи от по-доброто фенотипиране, анализите на модератори и персонализираните подходи, за да разберем по-добре кои лечения работят най-добре за кои пациенти.
Справка
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО: НАПРАВЕТЕ ТЕСТА, НА КОЙТО 75% ОТ ФИЗИОТЕРАПЕВТИТЕ СЕ ПРОВАЛЯТ
Отговорете на тези 10 кратки въпроса за основните знания, които всеки физиотерапевт трябва да знае, и разберете дали сте постигнали по-добри резултати