Въведение

Волейболистите често извършват повтарящи се движения, като например подаване, което може да доведе до значително натоварване на раменете. С течение на времето тези повтарящи се действия могат да доведат до наранявания. Според проучванията специализираните програми могат да предотвратят около 50% от спортните травми. Въпреки че има успешни програми за превенция на раменни травми за хандбалисти, досега не е имало проверена програма за волейболисти. В резултат на това целта на това проучване беше да се разработи и оцени програма за превенция на рамото, предназначена специално за волейболисти. Идеята е да се даде на треньорите нов инструмент, който да им помогне да намалят травмите на играчите.

Методи

В проучването участваха осем отбора с общо 93 играчи. Четири отбора (50 играчи) бяха разпределени в групата за превенция, а другите четири отбора (43 играчи) бяха разпределени сляпо в контролната група.

Превантивната програма на проучването е известна като "Програма на университета в Лиеж". Предназначена е за интегриране в разгрявката на волейболистите, като замени традиционната загрявка. Програмата е с обща продължителност около 24 минути и е разделена на три части: упражнения за бягане (3 минути), превантивни упражнения (18 минути) и заключително упражнение (3 минути).

Основният акцент в програмата е поставен върху укрепващите, плиометричните и проприоцептивните упражнения. Тези упражнения са насочени предимно към рамото, но включват и други части на тялото и кинетичната верига, за да подобрят баланса и функционалното движение. Програмата включва упражнения като укрепване на външните ротатори на рамото с Theraband, упражнения за стабилност на ядрото, упражнения за проприоцепция на рамото и глезена, проприоцепция на рамото с Theraband, упражнения за преминаване, плиометрични упражнения за външни ротатори и лицеви опори. За да отговори на различните нива на умения, програмата предлага и тренировки с различна степен на сложност.

Резултати

Рискът от нараняване е сравнен между интервенционната група (тези, които са следвали програмата за превенция) и контролната група (тези, които не са следвали програмата). Резултатите показаха, че честотата на нараняванията е по-ниска в интервенционната група в сравнение с контролната група. По-конкретно, в групата за превенция честотата на травмите е 5,1 на 1000 часа игра, докато в контролната група честотата на травмите е 7,1 на 1000 часа игра. Тази разлика в честотата на нараняванията води до RR от 0,71 (95% CI 0,476 - 1,08).

Когато се разглеждат конкретно нараняванията на рамото, 26,8 % от контролната група получават наранявания на рамото, докато при интервенционната група те са само 12,8 %. Това води до RR от 0,47 (95% CI 0,193 - 1,173). Две трети от лицата, претърпели травма на рамото, са имали травма на рамото в миналото.

При мъжете играчи рискът от травми на рамото е значително по-нисък в групата за превенция в сравнение с контролната група, като коефициентът на риска е 0,253 (95% CI 0,057 - 1,118). Това е изчислено на базата на 31,6 % от играчите в контролната група, получили травма на рамото, и 8 % от тези в интервенционната група.

Тежестта на нараняванията се различава значително между двете групи, като групата, участвала в интервенцията, получава по-малко тежки наранявания и наранявания с незначително въздействие върху резултатите.

Основните резултати от това проучване са насочени към оценка на приложимостта и спазването на програмата за превенция на раменните травми при волейболистите. Установено е, че не всички участници са се придържали изцяло към упражненията. Въпреки че препоръката е програмата да се изпълнява два пъти седмично, само 16,67% от участниците се занимават с упражненията за превенция повече от 1,5 пъти седмично.

Въпроси и мисли

Групата на интервенцията е получила 5,1 наранявания на 1000 часа игра, докато тези от контролната група са получили 7,1 наранявания на 1000 часа. Тази разлика в честотата на нараняванията е статистически значима, ако погледнете съответната р-стойност. Това отчитат и авторите, като по този начин посочват, че програмата за превенция е имала положително въздействие за намаляване на риска от травми при волейболистите. Не мога да разбера защо това може да е било публикувано, тъй като доверителният интервал обхваща нулевата стойност, тъй като съдържа "1". Въз основа на 95% доверителен интервал това намаление на нараняванията на 1000 часа игра не е статистически значимо, за разлика от публикуваното тук. Правилното тълкуване на статистически тест е от изключителна важност, когато дадено проучване се публикува, а подобни грешки злоупотребяват с некоректното тълкуване на резултатите, за да се стигне до публикация. Може да се каже, че са допуснали грешка в интерпретацията си, но от трите така наречени значими съотношения на риска нито едно не е интерпретирано правилно. Във всички случаи доверителният интервал обхваща нулевата стойност и не е значим, но авторите все пак съобщават за статистическа значимост.

Физиотерапевтите могат да играят важна роля в обучението на волейболистите за значението на програмите за превенция на травмите и да ги насочват към изпълнението на подходящи упражнения. Въз основа на резултатите от това проучване програмата за превенция е довела до абсолютно намаляване на риска с (7,1-5,1=) 2 наранявания на 1000 часа игра. Това може да не си струва усилията за въвеждането му в програмата на даден клуб.

Искам да кажа, че не трябва да се следват никакви програми за превенция? Със сигурност не. Но трябва да признаем, че не всяка ситуация е предвидима. Човек може да си изкълчи глезена, докато слиза от колата, въпреки че редовно се занимава с тренировки за стабилност. Но програмите за превенция, които трябва да се прилагат в практиката, е добре да водят до реални разлики, защото в противен случай те просто струват много време и пари.

Една от причините, поради които тази програма не е предотвратила повече наранявания, може да е била неоптималното придържане и спазване на програмата. Може да се наложи да се коригират продължителността и съдържанието на програмата, за да се подобри спазването на правилата и да се отговори на специфичните нужди на играчите и треньорите.

Говорете с мен като с ботаник

Съотношението на риска сравнява риска в една група с риска в друга. Има обаче уловка. Разгледайте две проучвания: едното, в което рискът е 0,2 % и 0,1 % в две групи, и другото, в което рискът е 90 % и 45 %. И при двете изпитвания коефициентът на риска е 2, което означава, че интервенционната група е изправена пред два пъти по-голям риск. Първото проучване обаче установява само незначително увеличение на риска (0,1 %), докато второто установява много по-голямо увеличение (45 %). В резултат на това публикуването само на съотношението на риска може да направи така, че ефектът да изглежда по-значим при първия сценарий и по-малко значим при втория. От решаващо значение е да се проучат действителните цифри, за да се разбере точното въздействие. Всъщност, ако сравните 7,1 наранявания с 5,1 наранявания на 1000 часа игра, струва ли си тази програма усилията?

Всички играчи от един и същи клуб бяха разпределени в една и съща интервенционна група. Това се прави, за да се гарантира, че информацията от програмата за превенция няма да бъде споделена с контролната група.

Послания за вкъщи

Въз основа на резултатите от това проучване може да се заключи, че програмата за превенция на раменните травми при волейболистите не изглежда обещаваща по отношение на осъществимостта и придържането към нея, нито по отношение на намаляването на риска от (раменни) травми при волейболистите.

Справка

Tooth C, Schwartz C, Croisier JL, Gofflot A, Bornheim S, Forthomme B. Превенция на раменните травми при волейболистите: Полезността и ефективността на рутинната загрявка. Phys Ther Sport. 2023 Nov;64:97-103. doi: 10.1016/j.ptsp.2023.09.006. Epub 2023 Sep 30. PMID: 37812954. 

Допълнителни препратки

Szumilas M. Обяснение на съотношенията на шансовете. J Can Acad Child Adolesc Psychiatry. 2010 Aug;19(3):227-9. Грешка в: J Can Acad Child Adolesc Psychiatry. 2015 Winter;24(1):58. PMID: 20842279; PMCID: PMC2938757. 

Tan, S. H. и Tan, S. B. (2010). Правилно тълкуване на доверителните интервали. Известия на Сингапурската здравна служба, 19(3), 276-278. 

George A, Stead TS, Ganti L. Какъв е рискът: Разграничаване на коефициенти на риск, коефициенти на вероятност и коефициенти на опасност? Cureus. 2020 Aug 26;12(8):e10047. doi: 10.7759/cureus.10047. PMID: 32983737; PMCID: PMC7515812.