Елън Вандик
Ръководител на изследвания
Високоинтензивните аеробни упражнения са доказан метод за подобряване на уврежданията, въпреки че доказателствата се отнасят до обучението с велоергометър. Почти всяко проучване на аеробни упражнения при пациенти с болки в кръста (БКК) включва форма на аеробна тренировка, при която теглото на тялото е поддържано (например на велосипед) или частично елиминирано, като например във водна среда. Неволно това може да е накарало здравните специалисти да избягват тренировките за натоварване на тялото при хора с ЛБП и да е подхранило стигмата, че бягането е опасно за засегнатите хора. Неотдавна научихме, че при любителите бегачи, в сравнение с общото население, се наблюдава по-ниска честота на LBP (Maselli et al. 2020) и по-здрави гръбначни тъкани (Belavý et al. 2017 г.), но за съжаление само няколко рандомизирани проучвания са сравнявали интервенции с бягане за лечение на LBP. Целта на настоящото проучване е да се проучи дали тичането за справяне с хроничната болка в гърба е жизнеспособна възможност.
За да се проучи ефикасността на бягането за справяне с хроничната ЛБП, това паралелно рандомизирано контролирано изпитване (РКИ) с две ръце е създадено, за да се сравни група, която получава програма за интервално обучение с прогресивно бягане и ходене, с контролна група, включена в списъка на чакащите. RCT е обозначено като проучването ASTEROID, съкращение от "Оценка на безопасността и ефикасността на лечението с бягане върху междупрешленните дискове". По този начин, освен оценка на ефективността, настоящото проучване може да изследва и безопасността на бягането при ЛБП.
Хора на възраст между 18 и 45 години, които страдат от хронична (с продължителност най-малко 3 месеца) неспецифична ЛБП, са допустими кандидати, ако не са участвали в бягане или спорт, базиран на бягане, през последните 3 месеца и са без травми на долния крайник.
Участниците в интервенционната група бяха инструктирани да следват три седмични 30-минутни тренировки в продължение на 12 седмици, предписани от физиолог. Тези сесии бяха съобразени с индивидуалните нужди на базата на първоначална оценка на физическата форма, при която за определяне на началното ниво на програмата се използваше времето, за което участниците можеха да бягат 2 минути на бягаща пътека. Всеки участник започна от ниво 1, 2 или 3, където бяха предписани съответно 15-, 30- и 45-секундни интервали на бягане.
Обучителните сесии не бяха контролирани, а подкрепяни и направлявани от лекарите и предоставяха образователно съдържание. Всяка седмица (през седмици 1-4) и на всеки две седмици (седмици 6-12) бяха планирани кратки видеоразговори с продължителност от 10 до 15 минути, за да се проследи пътуването на участниците. Участниците имаха възможност да се свържат с лекарите и по телефона или чрез текстови съобщения извън предвидените видеоразговори. Данните за обучението бяха събрани в приложението Runkeeper.
В таблица 1 е показано как са определени интервалите за разходка. Например участник, който започва от ниво 1, трябва да изпълни от 6 до 10 повторения, състоящи се от 15-секундни интервали на бягане и 120-секундни интервали на ходене. Преминаването към следващото ниво се разрешава, когато лицето успее да изпълни успешно по-големия брой повторения по време на поне 2 сесии в рамките на една седмица. Разрешено е само едно преминаване на ниво на седмица. По време на интервалите за бягане участниците бяха инструктирани да тичат с бавна до умерена скорост от 10 км/ч. Интервалите за ходене бяха със самостоятелно избрана скорост.
Участниците в контролната група са помолени да се справят с болестта на гърба както обикновено и да избягват бягането, но други видове упражнения са разрешени. В това проучване е използвана т.нар. контролна група на изчакване, което означава, че когато участниците, включени в контролната група, завършат 12-те седмици, им се предлага същата програма за тренировки с упражнения като на интервенционната група.
Първичният резултат е нивото на болка и инвалидност, като те са измерени на изходно ниво, 6 и 12 седмици, но не е посочен конкретен момент, който да е основната крайна точка.
В RCT бяха включени общо 40 участници, които бяха разделени по равно в интервенционната и контролната група. В началото на изследването участниците са били на възраст 32,8 години и са имали средна интензивност на LBP от 39,7 точки и инвалидност от 22 точки.
Наблюдават се значителни разлики между групите по отношение на промяната в текущите нива на интензивност на болката на 12-та седмица и средната интензивност на болката на 6-та и 12-та седмица, но не и по отношение на най-лошите нива на интензивност на болката в интервенционната група. Инвалидността се е подобрила значително на 12-ата седмица в интервенционната група.
Въпреки че тези резултати изглеждат обещаващи, трябва да признаем, че тези разлики, наблюдавани в интервенционната група, не са достатъчни, за да бъдат клинично значими, тъй като не надхвърлят MCID. Не можем да кажем, че тъй като MCID не са били надхвърлени, бягането е ефективно лечение в сравнение с контролния списък на изчакване при хронична LBP, но настоящото проучване потвърждава безопасността на интервенцията. Регистрирани са само девет незначителни нежелани събития, като само един път е регистрирано засилване на заболяването.
Подобренията в рамките на групата са обещаващи и по-нататъшни проучвания биха могли да се основават на това RCT, за да се подобрят настоящите интервенции за бягане и ходене. Може ли интервенциите с бягане под наблюдение за справяне с хроничната LBP да бъдат по-добри? Освен това други интензивности, обеми и темпове на прогресия биха могли да доведат до по-големи (клинично значими?) подобрения. Продължаваме!
Трябва да подчертаем някои потенциално важни разлики в началото между интервенционната и контролната група. Наблюдавайки текущия, средния и най-силния интензитет на болката по VAS, се установяват сравнително големи разлики между групите. В началото на изследването бяха отчетени обичайните нива на физическа активност на участниците и тук също имаше големи разлики между хората в двете групи. Всички други изходни променливи са били сравними в началото на RCT. Хората, включени в контролната група, съобщават за по-високи нива на болка в началото на изследването по трите подкатегории. Може да се предположи, че регресията към средното ниво ще бъде по-силно изразена в тази група поради високите изходни резултати. И все пак, в сравнение с контролната група, при интервенционната група се наблюдава значително намаляване на болката.
Въпреки че интервенцията не беше контролирана и пациентът можеше да напредва при достигане на определено ниво, участниците подобриха постиженията си по отношение на изминатото разстояние през седмиците, както се вижда от графиката. Участниците демонстрираха добро придържане към протокола за обучение и не се наблюдаваше отпадане на участници, но това отчасти се дължи на процедурата за подбор, която вероятно е набирала лица, мотивирани да участват в програма за обучение по бягане за подобряване на тяхното ЛБП.
Въпреки че получихме някои важни прозрения, нека все още не се увличаме. Трябва също така да признаем, че настоящите констатации не бива да се преекспонират. Разлика под 20 точки по 100-точкова скала на VAS и намаление под 6 точки по 100-точкова скала изглеждат незначителни. Склонен съм да отдам по-голямо значение на настоящите резултати, за да променя начина, по който мислим за ЛБП, и да се надявам да насърча преминаването от прекалено предпазливост и защита на гръбначния стълб към уверено постепенно натоварване на гръбначния стълб. Безопасността на интервенцията и отсъствието на отпаднали участници показват, че интервенцията е била добре понесена от участниците. Това трябва да послужи като основа за по-нататъшни изследвания, за да се осмисли наблюдаваното намаляване на болката и уврежданията. Същевременно можем да вземем настоящото проучване за пример за постепенно увеличаване на натоварването при тези пациенти и да се справим с възприятието за опасност от бягане при хората, страдащи от хронична ЛБП.
Анализите на отговорилите могат да разкрият подгрупи от участници, които вероятно ще отговорят по различен начин, като се има предвид, че доверителните интервали показват, че някои участници са постигнали MCID. Въпреки това, тъй като на участниците е било позволено да се справят със своите заболявания, както обикновено, не е било възможно да се контролира дали други лечения или комбинации от лечения са довели до подобрения. Храна за размисъл за бъдещи опити! Трябва също така да помислим за възможността хората с по-ниска интензивност на болката да имат по-голямо желание да участват в изпитвания на физически упражнения, докато хората с по-висока степен на болка и увреждания могат да се уплашат.
Настоящото проучване изследва ефективността и безопасността на бягането за справяне с хроничните болки в гърба при възрастни на възраст 18-45 години. Въпреки отсъствието на клинично значими ефекти, протоколът за обучение без надзор, който постига такова ясно вътрешногрупово намаляване на болката и уврежданията, може да бъде интересен за по-нататъшно проучване. Безопасността беше потвърдена, а високите нива на придържане показаха приложимостта на протоколите за обучение. Това може да означава, че има потенциал за интервенция чрез бягане за справяне с хроничната ЛБП. Към днешна дата това проучване само потвърждава, че хроничната LBP не се влошава при хора, участващи в такава програма за бягане. Бъдещите проучвания могат да проучат други начини за провеждане на интервенцията.
5 абсолютно важни урока, които няма да научите в университета и които ще подобрят грижите ви за пациенти с болки в гърба незабавно, без да плащате нито цент