Въведение

При разкъсванията на сухожилията на ротаторния маншон прави впечатление липсата на корелация между размера и вида на разкъсването, която да е свързана с болката и функционалните дефицити, които пациентът може да изпита. Понякога масивните разкъсвания не предизвикват никакви оплаквания, докато малките разкъсвания могат да доведат до значителна инвалидност и болка. Биопсихо-социалният контекст може да играе голяма роля за преживяването на болка, както е показано в предишни проучвания. Това проучване изследва дали психологическият дистрес е свързан с болката в рамото и функцията при пациенти с различни по тежест разкъсвания на ротаторния маншон. По този начин се оценява прогнозата за ротаторния маншон при частични разкъсвания, разкъсвания с малка и средна дебелина и разкъсвания с голяма и масивна дебелина.

Методи

В това ретроспективно кръстосано проучване са включени участници, на които е било планирано артроскопско възстановяване на ротаторния маншон. В началото на проучването те попълват въпросника OSPRO от 11 елемента. Този инструмент дава възможност за оценка на психосоциалните фактори, които се проявяват като жълти знамена. Предназначен е за използване от ортопедични физиотерапевти, които искат да оценят резултатите от няколко индивидуални психологически въпросника (например Въпросник за здравето на пациента и Въпросник за убежденията за избягване на страха), без да се налага пациентът да попълва целия инструмент.

Проучена е връзката между въпросника OSPRO и отчетените от пациента VAS, Single Assessment Numeric Evaluation (SANE) и American Shoulder and Elbow Surgeons Standardized Shoulder Assessment Form (ASES). След това пациентите бяха стратифицирани в зависимост от тежестта на разкъсването на ротаторния маншон на разкъсвания с частична дебелина, малки и средни разкъсвания и големи и масивни разкъсвания с пълна дебелина.

Резултати

В проучването са включени общо 84 участници с разкъсвания на ротаторния маншон. Тридесет и девет от тях имаха частично разкъсване, 20 % - малко или средно пълно разкъсване, а 41 % - голямо или масивно пълно разкъсване.

В началото нямаше разлики в оценките на резултатите, докладвани от пациентите, в оценките на OSPRO, нито между 3-те стратификации на тежестта на сълзите. Резултатите показаха няколко слаби до много слаби корелации, с изключение на убежденията за избягване на страха от физическа активност и оценката на ASES. Тази отрицателна корелация означава, че по-високите нива на избягване на страха от физическа активност водят до по-ниски, а оттам и до по-лоши резултати по ASES.

Въпроси и мисли

Авторите са използвали въпросника OSPRO, за да определят нивото на стрес, което участниците са изпитвали. Все още обаче не е изяснена връзката между резултатите от OSPRO и болката и функцията на рамото. OSPRO се предлага в 3 форми: 17 елемента, 10 елемента и 7 елемента с минимална точност съответно 85 %, 81 % и 75 % за идентифициране на жълти знамена. Авторите на това проучване споменават за попълване на въпросник от 11 елемента. Предполагам, че това ще бъде версията на OSPRO с 10 елемента. Това дава 75% точност при разпознаването на жълтите знамена. Чудя се само защо не са попълнили версията със 17 въпроса, тъй като попълването на още 6 въпроса води до по-голяма увереност в резултатите.

Интересното в това проучване е, че няма значителни разлики в оценките на резултатите, докладвани от пациентите, между 3-те стратификации на тежестта на разкъсването. Още по-интересно е, че проучването не открива значителни разлики в свързания с болката психологически дистрес (измерен чрез OSPRO) между трите стратификации на тежестта на разкъсването.

Авторите твърдят, че предоперативният психологически дистрес е по-силен предиктор за лошата функция на рамото и болката, отколкото тежестта на разкъсването на ротаторния маншон при пациенти, подложени на артроскопско възстановяване на ротаторния маншон. Трябва обаче да се отбележи, че той е силен предиктор на функцията на рамото и болката, изпитвана преди артроскопията, тъй като въпросникът ASES е попълнен преди операцията. Следователно това проучване не може да даде прогноза за следоперативните резултати.

Какво е влиянието на засегнатото рамо? Например самостоятелно работещ строителен работник с доминантно странично разкъсване може да изпитва по-голямо психологическо страдание поради тежестта, която то оказва върху способността му да върши работата си.

Говорете с мен като с ботаник

Поради кръстосания характер на проучването, то не може да даде отговор на въпроса дали психологическият стрес е причина за болката и намалената функция на рамото при хората със скъсване на ротаторния маншон. Той не дава причинно-следствено обяснение, но може да улови съответната информация, която може да бъде допълнително проучена. Например с резултатите от това проучване вече знаем, че само тежестта на разкъсването на ротаторния маншон може да не е най-добрият показател за степента на болката, която изпитва човек. По-скоро разглеждането на лицето с разкъсване на ротаторния маншон като цяло би трябвало да даде по-точна прогноза за нивото на болка и функция на рамото, отколкото само за самото разкъсване.

Дизайнът на проучването е ретроспективно проучване с напречно сечение. Ретроспективните проучвания могат да не съдържат важна информация и да доведат до известно изкривяване на резултатите. От друга страна, кръстосаните проучвания използват информация от един конкретен момент във времето и не могат да изследват влиянието на смущаващи променливи като възраст, личен произход или среда на проучване. Тя дава представа за хората, които са били планирани да претърпят артроскопска операция по това време на дадено място. Информацията, която ми липсваше, беше причината да избера артроскопското лечение. Дали са оперирани поради намалена функция на рамото, болка или просто защото са имали разкъсване? Със сигурност разбирам, че някои от тези пациенти ще бъдат притеснени, ако знаят, че ще бъдат оперирани.

Важно е да се отбележи, че пациентите трябваше да попълнят въпросниците, преди да посетят хирурга. Това може да е довело до надценяване на отговорите. Проучването установи, че пациентите, които търсят артроскопско лечение, изглежда имат елементи на негативно настроение или ниска увереност в рехабилитацията. Поради това те могат да съобщават за по-високи нива на инвалидност и болка. Все пак доверието в рехабилитацията не е измерено пряко, така че бих бил по-скоро предпазлив, когато използвам това твърдение.

Важно е да се отбележи, че резултатите не могат да се обобщят за всички разкъсвания на ротаторния маншон, тъй като в това проучване са включени само участници, на които вече е планирано да се извърши артроскопско възстановяване.

Послания за вкъщи

Като се има предвид, че не само тежестта на разкъсаното сухожилие на ротаторния маншон може да предскаже болките в рамото и функционалните увреждания на човека, би било интересно да се обективизира степента на страдание на човека. Това може да даде представа за прогнозата на пациентите, които се подлагат на артроскопия за скъсан ротаторен маншон. Това проучване установи, че по-високите нива на избягване на страха са свързани с по-нисък резултат по ASES, което означава повече болка и увреждания. Психологическият дистрес обхваща не само избягването на страха, но в това проучване това е единственият фактор, който е умерено свързан с въпросника за резултатите, отчитани от пациента ASES.

Справка

Okafor, C., Levin, J. M., Boadi, P., Cook, C., George, S., Klifto, C., & Anakwenze, O. (2023). Свързаният с болката психологически дистрес е по-силно свързан с болката и функцията на рамото, отколкото с тежестта на разкъсването при пациенти, подложени на възстановяване на ротаторния маншон. JSES International, 7(4), 544-549.