Въведение

Ходилата и гастрокнемиусите са големи производители на сила и имат важен принос за придвижването. Техните апоневрози се съединяват, за да образуват Ахилесовото сухожилие, но поради различната им анатомия (биартикуларен гастрокнемиус и униартикуларен солеус) те са подложени на различни биомеханични натоварвания. Уврежданията на мускулно-сухожилния блок на прасеца са сравнително чести, тъй като те са подложени на бързи цикли на разтягане и скъсяване по време на движение напред. В по-късните етапи на рехабилитацията на такива травми често се използват плиометрични упражнения, за да се изгради сила и да се подготви прасецът за бързите цикли на разтягане и съкращаване. Насоките за напредване на плиометричните упражнения са слабо разработени и затова това проучване искаше да сравни производителността на мускулно-сухожилния блок на гастрокнемиуса и на ходилото, тъй като теоретично те биха се държали различно по време на плиометрични упражнения. Тези плиометрични упражнения за прасеца могат да се използват за подготовка на спортиста за връщане към бягане.

Методи

В това експериментално проучване с кръстосан дизайн са включени 14 тренирани бегачи на разстояние. Бегачите са били опитни и са пробягвали средно по 86 км седмично. Всички те бяха запознати със силовите тренировки поне 12 месеца преди да се включат в това проучване и нямаха травми. Бягането им е анализирано на закрита писта за бягане с дължина 110 м при скорост 3,89 м/сек. Наред с това те изпълниха и 4 плиометрични упражнения: отскок от глезена, скокове с препятствия, скок от място и скок от място.

Бяха събрани триизмерни данни и данни от силови плочи, а компютърните симулации бяха използвани за изчисляване на пиковите сили, деформациите, генерирането и абсорбирането на енергия, както и общата положителна и отрицателна работа на мускулно-сухожилната единица gastrocnemius lateralis и soleus. Бягането беше сравнено с 4-те плиометрични упражнения и бяха установени плиометрични прогресии на прасеца към бягането. Мускулите са класифицирани и като абсорбатори или генератори на нетна енергия.

Резултати

Анализите показаха, че както при движението с гастрокнемиус латералис, така и при движението със солеус се генерира най-голяма пикова мощност. Гастрокнемиус латералис също така произвежда най-голяма пикова сила, докато солеус абсорбира по-голямата част от енергията по време на бягане.

При сравняване на плиометричните упражнения с бягането се наблюдава следното за gastrocnemius lateralis

• Отскачането от глезена има подобна отрицателна работа в сравнение с бягането 
• В сравнение с бягането, при A-скока се получава по-малко върхова сила, върхово напрежение и върхова абсорбция на енергия. Общият обем на положителната и отрицателната работа е по-висок по време на А-скока, отколкото по време на бягането.
• При скачане се получава по-голямо върхово натоварване и обща отрицателна работа, отколкото при бягане, но се получава подобна върхова сила, мощност и обща положителна работа. 
• Гастрокнемиус латералис се държи като нетен генератор на енергия, освен по време на скок, когато действа по-скоро като абсорбатор на енергия.

При разглеждането на солеуса по време на 4-те плиометрични упражнения стана ясно, че:

• В сравнение с бягането при A-скока се получава по-малко върхова сила, върхово натоварване, генериране и усвояване на енергия.
• По време на скока се наблюдава по-голямо върхово натоварване, сила и обща положителна и отрицателна работа в сравнение с бягането. Но пиковото генериране на енергия и абсорбцията са ниски в сравнение с работата. 
• Скоковете с препятствия предизвикват по-голямо върхово натоварване и отрицателна работа в сравнение с бягането. 
• Солеусът се държи, както и латералният гастрокнемиус, като генератор на нетна енергия, освен при скоковете с препятствия, където солеусът действа по-скоро като абсорбатор на енергия.

В обобщение, плиометричните прогресии за прасеца, които могат да се използват за подпомагане на рехабилитацията, могат да бъдат следните:

За латералния гастрокнемиус а-скокът може да послужи като отлично упражнение за латералния гастрокнемиус, преди да се върнете към бягането. Отскокът от глезена с подобно ексцентрично натоварване, но с по-малко други силови въздействия, може да послужи като упражнение, което може да бъде въведено в плиометричната тренировка за рехабилитация на gastrocnemius lateralis преди започване на бягането. При скачането се получава по-голямо ексцентрично натоварване, но еднакво концентрично натоварване, поради което скачането може да бъде упражнение, което да се прави, когато се желае ексцентрично претоварване, но първоначално може да е твърде тежко за контузени бегачи.
За мускулите на ходилото по подобен начин може да се въведе а-скок преди бягане. Прескачането на препятствия води до високи ексцентрични натоварвания на солеуса, но до ниски натоварвания на латералния гастрокнемиус в сравнение с бягането, поради което това може да е подходящо за подобряване на капацитета на солеуса за съхраняване и освобождаване на енергия, като същевременно се минимизира силата върху латералния гастрокнемиус. При скачането се получава голямо ексцентрично натоварване на подбедрицата, както се вижда и при латералния гастрокнемиус по-горе.

Въпроси и мисли

Съответна въпросителна към това проучване може да бъде поставена върху връзката на анализа на кратките бягания на закрито при тези бегачи, тренирани на открити писти и дълги разстояния. Тъй като бягането на разстояние е непрекъсната дейност, събирането на данни на такова малко разстояние може да бъде много по-различно от бягането на открито.

Друг важен момент, който трябва да се има предвид, е, че тези плиометрични упражнения са изпълнени няколко пъти и са сравнени с бягане на къса закрита писта. Някои упражнения дават по-малък резултат в сравнение с бягането и поради това тези упражнения бяха определени като идеални за включване като подготовка за бягане. Въпреки това кумулативната мощност по време на бягане на открито може да бъде по-натоварваща от оценената тук на къса писта за бягане. По същия начин обикновено се изпълняват много по-малък брой плиометрични повторения по време на една тренировка в сравнение с броя на крачките, които спортистът може да направи по време на една тренировка. Следователно натрупаните общи натоварвания по време на бягане на открито могат да бъдат много по-високи от оценените тук, въпреки че плиометрията генерира по-голяма обща работа по време на един тренировъчен цикъл.

Говорете с мен като с ботаник

Интересно е, че в това проучване е използван нов подход за количествено определяне на интензивността на плиометричните упражнения. В предишни проучвания се използваха силите на земната реакция и ставните моменти, при които беше невъзможно да се разграничат действията на отделните мускули. Поради различните анатомични свойства на солеуса и гастрокнемиуса това вероятно се отразява на натоварванията, на които те са подложени. В това проучване се използват неинвазивни компютърни симулации за оценка на мощността на мускулно-сухожилните единици на отделните мускули по време на динамични задачи. По този начин е възможно да се оцени как различните плиометрични упражнения натоварват отделните мускулно-сухожилни единици.

Ограничение на това проучване може да бъде фактът, че препятствията не бяха съобразени с ръста на участниците и това може да е било по-трудно за някои участници. Това може да е повлияло на резултатите.

Послания за вкъщи

А-скокът може да бъде упражнение, насочено както към латералния гастрокнемиус, така и към солеуса, и може да се прави преди започване на бягането. Отскачането на глезен създава големи ексцентрични натоварвания за двата мускула на прасеца, докато отскачането на глезен създава повече ексцентрични натоварвания за латералния гастрокнемиус в сравнение със солеуса, който е по-ексцентрично натоварен при прескачане на препятствия.

Справка

Trowell, D., Fox, A., Saunders, N., Vicenzino, B., & Bonacci, J. (2022). Сравнение на производителността на мускулно-сухожилните единици на плантарфлексора при плиометрични упражнения и бягане. Journal of Science and Medicine in Sport, 25(4), 334-339.