Въведение

Тъй като гръбначният стълб се състои от много различни стави, при функционални задачи като навеждане или повдигане могат да се използват много стратегии за движение. Хората с болки в кръста или с анамнеза за болки в тази област обаче често стават много сковани, докато движат гръбначния си стълб. Обикновено те използват стратегия, при която тазът и гръдният стълб се движат в една и съща посока. Дисоциираните движения обаче изискват противоположни движения от таза и гръдния кош. В същото време дисоциацията на движенията таз-гръд може да помогне на хората с двигателни ограничения да "отключат" други двигателни стратегии, но много хора се затрудняват да я постигнат. Целта на това проучване е да се провери дали хората могат да разделят движенията на таза и багажника по време на повтаряща се задача и дали кратко обучение може да подобри това.

Методи

Участниците бяха снабдени със светлоотразителни маркери, прикрепени към кожата им от нива на гръбначния стълб Т8 до S1. В проучването е използван кръстосан дизайн.

Базова линия

Участниците преминаха през две задачи от опити преди и след целеви протокол за обучение. Задачите включваха:

1. Задача за повдигане/понижаване: Участниците изпълниха 35 непрекъснати цикъла на повдигане/понижаване с помощта на кутия с тегло 1,8 kg, като я повдигнаха между два рафта на височината на коленете и раменете със скорост от 0,5 Hz, следвайки метроном. След изпълнението на тази задача се даваха 10 минути почивка.
2. Задача за наклон на таза: Участниците изпълниха 35 непрекъснати движения на таза от преден към заден наклон в изправено положение, като се стремяха да изолират движението на таза и да сведат до минимум движенията на торса и крайниците. Тази повтаряща се задача се изпълняваше с метроном с честота 1 Hz, така че всяко движение на накланяне се извършваше в продължение на 2 секунди.

Обучение

След като бяха получени тези две измервания, всички участници преминаха 20-минутно обучение за дисоциация на движенията в таза и гръдния кош. Обучението е предназначено за подобряване на контрола върху движението на таза и отделянето му от движението на багажника. Прогресът включваше:

• Движения на котка и крава: Извършва се в четирикрако положение, първо свободно, а след това с предмет, поставен така, че да ограничава движението на багажника, като насърчава разкъсването на движението на таза и гръдния кош.
• Направлявани наклони на таза: Първоначално се изпълнява в клекнало положение с физически напътствия, след това в изправено положение и накрая само с устни указания с определено темпо.

Последващи действия

След това обучение участниците отново изпълниха задачите за повтарящо се повдигане и накланяне на таза.

Движенията на гръдния кош и таза бяха обективирани от кинематичните данни, получени чрез светлоотразителните маркери. Изградена е локална координатна система, от която могат да се изчисляват 3D ъгли. Движенията на гръдния кош и таза обаче бяха анализирани само за движението при флексия и екстензия.

Въз основа на тази информация бяха определени шест модела на координация между движенията на таза и гръдния кош. Тези модели се отнасят до различните начини, по които гръдният кош и тазът могат да се движат един спрямо друг по време на движение.

• Във фаза: Тазът и гръдният кош се движат в една и съща посока и със сходна величина. Движенията им са ефективно синхронизирани. Например: Преден наклон на таза и флексия на гръдния кош.
• Доминиращ таз: По време на движението тазът и гръдният кош се движат в една и съща посока. Тазът обаче се движи значително повече от гръдния кош.
• Доминанта на гръдния кош във фаза: Подобно на модела с доминантен таз във фаза, тазът и гръдният кош се движат в една и съща посока, но тук гръдният кош се движи повече от таза.
• Антифаза: Тазът и гръдният кош се движат в противоположни посоки със сходна големина на движението. Например: Преден наклон на таза и разтягане на гръдния кош.
• Антифаза Доминиращ таз: Тазът и гръдният кош се движат в противоположни посоки, но тазът се движи повече от гръдния кош.
• Доминираща антифаза на гръдния кош: При този модел тазът и гръдният кош се движат в противоположни посоки, но движението на гръдния кош е по-силно изразено.

Движенията на антифазата представляват дисоциирани движения между таза и гръдния кош. Задачата и целта на обучението беше да се координира тазовият доминантен модел Anti-Phase. Доминантите Anti-Phase и Anti-Phase Thorax също са желателни, но авторите са се интересували главно от координационния модел Anti-Phase pelvic dominant.

Локалната динамична стабилност по време на опитите за повдигане/понижаване и накланяне на таза беше анализирана чрез вземане на проби от ъгловите движения на флексия и екстензия на лумбалния гръбнак.

Резултати

Участваха 17 здрави хора. При тях не е имало анамнеза за болки в кръста или таза. Средната им възраст е 25,3 години, средният им ръст е 173,7 см, а теглото им е 71,7 кг.

Десет участници бяха класифицирани като висококвалифицирани, а седем - като нискоквалифицирани, въз основа на визуално наблюдение на способността им да изпълняват движението за накланяне на таза по време на опита за повтарящо се накланяне на таза.

Изпитвания за непрекъснат наклон на таза

В началото имаше голяма и значителна разлика в координационните модели между хората от групите с високи и ниски умения, наблюдавани по време на опитите за непрекъснато накланяне на таза.

• Преди обучението хората, класифицирани като група с ниски умения, са използвали In-Phase движения и в по-малка степен In-Phase и Anti-Phase тазови доминантни координационни модели по време на повтарящи се опити за накланяне на таза.
• Участниците с високи двигателни умения използваха повече антифазови и антифазови модели на доминиране на таза преди протокола за обучение. Това означава, че те използват дисоцииран модел на движение по време на опитите за повтарящо се накланяне. Когато накланят таза напред, те го съчетават с разширяване на гръдния кош.

Накратко, участниците с ниска квалификация използваха повече движения във фаза, а участниците с висока квалификация използваха повече движения против фаза.

След етапа на обучение:

• В групата с ниски умения използването на доминанта на таза в началото на фазата и доминанта на таза в края на фазата е значително увеличено. За разлика от това, използването на движенията във фаза е намалено, макар и не значително.
• След приключване на фазата на обучение не се наблюдават разлики в групата с високи умения.

Въпреки че нищо не се е променило за висококвалифицираните участници след фазата на обучение, групата с ниска квалификация все още използва значително повече доминиращи тазови движения и движения In-Phase в сравнение с групата с висока квалификация. Все пак те увеличиха броя на движенията с доминираща антифаза таз и доминираща фаза таз, като същевременно намалиха моделите на координация с фаза таз. Това означава, че те са се научили да използват повече движения на таза при опитите с повтарящ се наклон на таза.

Повтарящи се опити за повдигане/понижаване

По време на повтарящи се задачи за вдигане и спускане, както преди, така и след обучението, участниците използваха фазови координационни модели в около 75 % от времето и фазови гръдни доминанти в около 20 % от времето, независимо от принадлежността им към групата с висока или ниска квалификация.

Няма разлика между групите нито в началото, нито след фазата на обучение. По същия начин не се наблюдава разлика в рамките на групите, с изключение на много малка, но вероятно незначителна разлика в групата с висока квалификация, както се вижда на снимката по-долу (*).

Въпроси и мисли

В обобщение, участниците, които изпитваха затруднения да разграничат движенията на таза и гръдния кош по време на повтарящи се непрекъснати предни и задни наклони на таза, подобриха способността си да го правят след кратка 20-минутна тренировка. Те можеха да използват повече движения на таза по време на опитите за повтарящо се накланяне на таза и можеха по-добре да разграничават движенията между таза и гръдния кош. Участниците, които вече са имали високи умения за тези движения за преден и заден наклон на таза преди обучението, не са подобрили способността си да ги правят след тренировъчната сесия.

Пациентите с болки в гърба често съобщават за скованост при движение и често се представят зле на тестовете за двигателен контрол, оценяващи контрола и дисоциацията на движенията в тазово-гръдната област. Това проучване показа, че краткото обучение може да помогне на хората да увеличат капацитета си за контрол и дисоциация на движенията, което води до повече налични стратегии за движение, за да се облекчи усещането за скованост на движенията. Това от своя страна би могло да подобри контрола върху движенията в долната част на гърба и да осигури по-удобно придвижване. Това може да бъде от полза за хора с остри или хронични болки в гърба, както и за такива с леки болки. Все пак трябва да се има предвид, че в това проучване са изследвани здрави хора без болки в кръста.

Не са наблюдавани разлики по време на многократно непрекъснато повдигане и спускане изпитания. Не и между участниците с високи и ниски умения, нито преди или след обучителните сесии. Следователно участниците в това проучване не са променили значително начина, по който координират таза и гръдния кош по време на задачата за непрекъснато повдигане/понижаване, след като са били обучени да разделят движенията на таза и гръдния кош.

• Авторите твърдят, че това е в съответствие с тяхната хипотеза, тъй като повдигането/понижаването е добре познато движение, което се извършва в тясна координация между таза и гръдния кош. Повдигането обикновено е фазово движение, при което гръдният кош и тазът се движат в една и съща посока. Така тазът се накланя напред, когато гръдният кош се движи във флексия, и обратното.
• Авторите посочват, че не е необходимо и не се цели да се разделят движенията на таза и гръдния кош по време на повдигане и спускане. Това е нещо, което лично на мен ми хареса в това проучване. Авторите не посочват, че вдигането трябва да се извършва с изправен гръб, за да се предпази гръбначният стълб, което често се среща в "медицинските съвети". Те твърдят, че повдигането се извършва главно чрез флексия на гръдния кош и преден наклон на таза.
• Това съответства на резултатите от по-ранния преглед на изследванията, които написах, където повдигането беше сравнено в три лумбални позиции: повдигане със сгънат, неутрален или изпънат гръбначен стълб. В това конкретно проучване е установено, че при вдигане на тежести със сгънат гръбначен стълб се постига по-голяма сила и ефективност. При разглеждане на методите на конкретното проучване, повдигането с огънат гръбначен стълб наистина е било движение с фазово огъване.
• Следователно изглежда, че няма предимство в това да държите гърба си изправен, когато вдигате предмет.

За съжаление в това проучване не е изследвано дали участниците биха могли да постигнат известна дисоциация на движенията на таза и гръдния кош по време на задачата за повдигане/понижаване, ако са били инструктирани да го направят. Това би могло да бъде интересно, тъй като този капацитет би дал на хората по-голяма вариативност на движенията по време на функционални задачи.

Лично на мен ми хареса, че в тази статия не се набляга на използването на дисоциацията на тазово-гръдните движения за създаване на "правилен модел на движение". Вместо това те се интересуваха от създаването на по-голяма вариативност на движенията, по-специално от предоставянето на повече начини за изпълнение на задачата за повдигане.

Говорете с мен като с ботаник

Анализът на локалната динамична стабилност по време на опитите за накланяне на таза показа, че групата с ниски умения има по-стабилни движения в сравнение с хората от групата с високи умения. След обучението и двете групи имат значително по-малко стабилни движения. Това е в противоречие с хипотезата на изследването. Авторите обаче поставят под въпрос способността на техния анализ да даде значими резултати.

Нещо, което трябва да се има предвид, е използването на кожни маркери, които могат да бъдат обект на артефакти от движението. Това беше кръстосан дизайн, който има предимството, че въздействието на лечението се сравнява при всеки субект, тъй като всеки субект е негов собствен контрол. По този начин се намалява междусубектната променливост от груповите сравнения, което позволява да се намали ефектът на ковариативните фактори. Второ, възможно е да се получи оценка със същото ниво на точност като при паралелния дизайн, дори и с по-малко лица, което често е ограничение в проучванията, използващи малък брой участници.

Послания за вкъщи

Кратка 20-минутна тренировка успява да модифицира стратегиите за движение при хора, които изпитват затруднения при извършване на тазови движения. След обучението хората успяха да използват много повече движения на таза по време на упражнение за повтарящо се накланяне на таза.

Справка

Shannick J, Armstrong-Harper L, Sheppard E, Larson DJ, Brown SHM. Може ли тренировката за разделяне на движението на багажника и таза да повлияе на координацията между гръдния кош и таза и на динамичната стабилност на лумбалния гръбнак? Musculoskelet Sci Pract. 2024 Aug;72:102955. doi: 10.1016/j.msksp.2024.102955. Epub 2024 Apr 13. PMID: 38636346.