Въведение

Най-добрите налични данни за пателофемуралната болка препоръчват упражненията като първа линия на лечение. Но несигурността относно вида на упражненията остава. Предложени са упражнения, насочени към четириглавия мускул, упражнения, насочени към бедрото, или комбинация от двете. Въпреки това, тъй като не са много проучванията, в които се сравняват двете възможности, целта на това проучване за еквивалентност е да се намали този пропуск, като се изследват два често срещани вида упражнения за пателофеморална болка.

Методи

Това рандомизирано контролирано проучване е проведено в Дания и включва пациенти, които са били насочени от лекар за първична медицинска помощ към Института по спортна медицина в Копенхаген. Те са имали клинично диагностицирана пателофемурална болка и освен това са имали оценка на болката от 3 или повече по 10-степенна скала по време на дейности, свързани с изпълнението на основните задължения. Началото на болката е било коварно, атравматично и е продължило поне 4 седмици. Освен това трябваше да са налице поне три от следните критерии: болка в предната част на коляното, свързана с продължително седене, изкачване или слизане по стълби, клякане или болка по време на или след дейности.

Начинът на изпълнение на упражненията за пателофеморална болка беше или упражнения за квадрицепс, или упражнения за бедро. Първата включваше упражнения за разгъване на коляното в седнало положение, клякания и напади напред. Упражненията, насочени към тазобедрената става, включваха мидени черупки, странично лежане/стояща абдукция на тазобедрената става и разгъване на тазобедрената става в наклон/стояща позиция. Всеки участник беше инструктиран индивидуално как да изпълнява всяко упражнение. Изпълняваха се от осем до дванадесет повторения, като целта беше последните повторения да бъдат трудни, без да се нарушава качеството на движението. Затова бяха използвани ластици, свободни тежести и тежести за тяло, за да се адаптират упражненията индивидуално и да се създаде достатъчно натоварване. Всеки път, когато участниците успяваха да изпълнят 14 повторения, те получаваха инструкции да увеличат съпротивлението.

Първичният резултат е промяната спрямо изходното ниво на скалата за болка в предната част на коляното (Kujala Score - AKPS) на 12-ата седмица. Този показател варира от 0 до 100 точки, като високите резултати означават по-слаби пателофеморални симптоми. Минималната клинично значима разлика е 8-10 точки.

Резултати

Двеста участници бяха разпределени на случаен принцип за упражненията за тазобедрена става или за четириглав мускул. В началото те са имали сходни характеристики. Те са били средно на 27 години и са имали среден ИТМ от 22,6, като 69% от тях са били жени. Придържането към програмираните тренировки е средно 77%.

Първичният резултат показва, че групата с упражнения за четириглав мускул се е подобрила със 7,6 точки. При групата с упражнения за тазобедрена става този показател е 7,0 точки. Това доведе до незначителна групова разлика от 0,6 точки. По този начин нито една от интервенциите не превъзхожда другата. При 14 участници е отбелязано известно изостряне на симптомите и след това броят на сериите и повторенията или РОМ при упражненията с тежести е намален. Вторичните резултати се характеризират със същата тенденция.

Въпроси и мисли

Какво е причинило липсата на превъзходство на една от програмите за упражнения? Дали упражненията са били с твърде ниско натоварване? Авторите споменават, че натоварванията са били определяни индивидуално и съответно коригирани при необходимост. Но не е предоставена информация за наличието или липсата на тези прогресии в изследваната популация. Затова е трудно да се прецени. Участниците бяха инструктирани да изпълняват само 3 упражнения. Възможно е това да е било твърде монотонно, тъй като дейностите, свързани с основните задължения, изискват повече. Като допълнителна програма за домашни упражнения със сигурност не бих усложнявал нещата, но когато това е единствената интервенция (без сесии под наблюдение), може да е създадена твърде малка вариация. Особено групата на квадрицепсите се упражняваше само в сагиталната равнина. Това може да е отчасти причината да не се надвишава MCID от 8-10 точки при AKPS.

В светлината на тези резултати се препоръчва да се продължат тренировъчните програми, съчетаващи упражнения за четириглавия мускул и тазобедрената става, и да се добавят вариации в движенията. Специфичните за спорта и дейността тренировки и упражненията по цялата кинетична верига остават в основата на упражненията срещу пателофеморална болка.

Говорете с мен като с ботаник

Изходните характеристики разкриват вече висок резултат по Куджала и в двете групи (>70/100). Това може отчасти да обясни липсата на подобрения, тъй като е възможно да е довело до ефект на тавана. Друга причина може да е липсата на надзор и на връзка между пациента и терапевта. Също така, придържането към програмата е отчетено от самите пациенти, но тъй като не е имало контролирани лечебни сесии, това може да е довело до надценяване на истинското придържане към програмата за упражнения. Анализът на намерението за третиране използва данните от всички участници според разпределението им. И тук неспазването на програмата може да изкриви резултатите.

Послания за вкъщи

12-седмичните упражнения за квадрицепс и тазобедрена става са еднакво ефективни при пателофеморална болка, въпреки че нито едно от двете упражнения не е в състояние да даде клинично значими резултати. Извадката вече е имала високи резултати по отношение на първичния резултат в началото, което може да е оставило никаква/малка възможност за подобрение. Други променливи, различни от силата, могат да бъдат решаващи фактори за постигане на значими резултати при пациенти с пателофеморална болка.

Справка

Hansen R, Brushøj C, Rathleff MS, Magnusson SP, Henriksen M. Упражнения за четириглавия мускул или за бедрото при пателофеморална болка? Рандомизирано контролирано изпитване за еквивалентност. Br J Sports Med. 2023 May 3:bjsports-2022-106197. doi: 10.1136/bjsports-2022-106197. Epub ahead of print. PMID: 37137673.