Елън Вандик
Ръководител на изследвания
"Трябва ли това упражнение да е толкова болезнено?" е нещо, което бихте чули, когато го предписвате на пациенти с болки в рамото, свързани с ротаторния маншон (RCRSP). Известна болка при упражненията е нормална, но най-вече не желаем да я правим много трудна за понасяне. Обратното е вярно в това проучване, в което целта е била да се изследват потенциалните ползи от болезнените упражнения при хроничен RCRSP. Ползите от упражненията със съпротивление при това състояние са подробно проучени и затова те се използват в рехабилитацията на RCRSP, за да се увеличи капацитетът на натоварване и толерантността на рамото. Упражненията със съпротивление също предизвикват ендогенна хипоалгезия и активират инхибиторните механизми на болката отгоре надолу. В систематичния преглед и мета-анализа на Smith от 2017 г. умерените доказателства показват, че болезнените упражнения могат да имат потенциална полза от безболезнените упражнения в краткосрочен план. Предполага се, че колкото повече се увеличава болката по време на тренировката, толкова повече може да се наблюдава инхибиране на болката.
Това проучване е проучване за осъществимост с четири основни цели. Първата е била насочена към придържането и нежеланите ефекти. Втората цел беше да се проучи времето, необходимо за събиране на данните. Като трета цел проучването потърси обратна връзка от участниците и физиотерапевтите. Четвъртата цел е да се проучи ефектът на болезнените упражнения за облекчаване на хроничната РСРП.
Допустимите участници са на възраст между 18 и 65 години. Те са имали болки в рамото в предно-латералната област на рамото в продължение на поне 3 месеца. В състояние на покой максималното ниво на болка е 2/10 по вербалната NRS. Изискват се поне 3 положителни теста от следните:
Всяка среща по физиотерапия траеше около 30 минути, от които 15-20 минути упражнения (упражнения срещу болката) и 10-15 минути мануална терапия (съсредоточена върху разтягане на задните меки тъкани на рамото).
В продължение на 12 седмици бяха проведени общо девет контролирани тренировки. През първите пет седмици всяка седмица се провеждаше сесия за упражнения под наблюдение и две сесии за домашни упражнения без наблюдение. Останалите сесии бяха разпределени през следващите 7 седмици, като през седмиците без надзор бяха планирани 3 сесии без надзор.
Лекуващият физиотерапевт можеше да избере 4 упражнения, които да предпише за всеки отделен участник, и те бяха избрани от списък с възможни упражнения. Те включваха следното:
Избутване
Външна ротация срещу стената
Преобръщане над главата
Същите стъпки могат да се направят с помощта на пенопласт на стената (или калъфка за възглавница у дома).
*Малкото разстояние съответства на 1 фут, а по-голямото - на 2 фута
Упражнение с градуирана ластична лента
Външна ротация при 90° абдукция
Хоризонтална аддукция
По време на упражненията се изискваше ниво на болка между 4 и 7 по вербалната скала NRS. От четирите упражнения едно трябваше да се изпълнява в посока, предизвикваща болка, докато другите три упражнения се изпълняваха в неболезнена посока, но се гарантираше, че са болезнени, като се добавяше съпротивление.
Болката по време на тренировка е намаляла през последните три седмици от програмата. Това се прави, за да се "позволи на пациента да се упражнява в по-малко болезнен диапазон след невромускулната адаптация, настъпила в предишната фаза".
В проучването са включени дванадесет участници на средна възраст 50 години. Те са имали симптоми в продължение на около 6,5 месеца, като в повечето случаи е била засегната доминантната ръка.
По отношение на първата цел 88% от участниците са се придържали към поне 7 от 9-те контролирани тренировки, докато този брой е спаднал до 50% от участниците, които са изпълнили поне 22 от 27-те неконтролирани домашни тренировки.
Физиотерапевтите посочват, че е било трудно да осигурят 4 болезнени упражнения по време на целия курс на обучение. Някои участници се възстановяват много бързо, докато други се демотивират от непоносимата болка. Като се има предвид спазването на домашните упражнения, съветът да се изпълняват упражненията с почивен ден между тях често е бил пренебрегван или спортните занимания са били увеличавани, което е повлияло на нивата на болка.
Резултатите, докладвани от пациентите, на участниците, които са се придържали към лечението, показват, че 3 от 8 участници са постигнали значително намаляване на SPADI, като разликата е надхвърлила MCID от 20 точки. При един от тях се наблюдава значителна промяна под MCID.
Комбинацията от 3 от 5 теста на рамото трябва да е положителна. Дали е за потвърждаване на наличието на RCRSP или включва структуриран и стандартен преглед на рамото?
Как информираха П за причината да се упражнява в болка за RCRSP? Получиха ли обяснение, че упражненията с болка всъщност могат да им помогнат да се подобрят? Защото трябва да мотивирате някого наистина добре, за да го накарате да преживее болката, но това може да породи положителни очаквания, които да объркат ефектите. Затова е много интересно да се видят допълнителни изследвания по тази тема.
Загубите при проследяването са големи и това може да постави под въпрос осъществимостта на програмата. Беше ли твърде интензивен? Трябва ли да се включи повече надзор?
Това е проучване за осъществимост, поради което не е имало рандомизация и не е имало заслепяване. И все пак, на какво може да ни научи и какви са първите резултати? Обосновката на изследването се подкрепя от систематичния преглед на Smith et al., 2017 г., който установява, че болезнените упражнения осигуряват малко, но значително предимство пред безболезнените дейности. Но те също така посочват, че в средносрочен и дългосрочен план няма определено предимство на едно лечение пред друго. По този начин те стигат до заключението, че успешните резултати не изискват непременно наличието на болка по време на терапевтичните упражнения за хронична мускулно-скелетна болка.
Упражненията бяха избрани прагматично, от списък с 8 възможни упражнения. Не се споменава как са избрани упражненията. И все пак е по-добре да се избягва прилагането на универсално лечение, тъй като така се възпроизвежда по-точно реалната практика.
Придържането към проучването е измерено само при 8 участници, а са включени 12. Поради това придържането вероятно ще бъде много по-малко от отчетените 88 и 50 %. Изглежда, че е трудно да се мотивират участниците да продължат упражненията си при болка.
Не всеки участник е достигнал предварително определения диапазон на болка по NRS между 4 и 7/10. Като се има предвид средната стойност на болката при четири упражнения за всяка наблюдавана сесия през първите 9 седмици, четирима пациенти (57%) са тренирали между 4 и 7 по вербалната NRS, докато трима (43%) не са достигнали този диапазон. Това поражда безпокойство по отношение на валидността на процедурите на изследването, тъй като не е постигнат замисълът на изследваното (болезнени упражнения при хронична РСРП). По този начин може да се окаже, че има подгрупи участници, които са в състояние да понесат болката, докато други може да не желаят да продължат.
Проучен е ефектът от упражненията при болка, но те се допълват с мануална терапия. Това е повече от добавка, тъй като отнема половината от времето за лечение. По-добре би било да се говори за "ефекта от упражненията срещу болка, съчетани с мануална терапия". Мануалната терапия е била насочена към разтягане на задните меки тъкани на рамото, но не са дадени повече подробности.
Това беше първата стъпка за определяне на възможността за упражняване на болка при хронична РСРП. Проучването установи, че то е трудно за провеждане и пациентите или се възстановяват бързо, или се отказват от упражненията, тъй като болката става непоносима. Възможно е предоставената мануална терапия да е повлияла на резултатите. Придържането не беше добро при сесиите без наблюдение, а придържането към сесиите под наблюдение беше изследвано само при 8 от 12-те включени участници. Проучването е имало само една група и процедурите не са били рандомизирани, изглежда, че това е единственият начин да се заключи възможната ефективност на упражненията срещу болка при хронична РСРП.
Какво не ви казват в университета за синдрома на раменното съпротивление и дискинезата на лопатката и как да повишите значително нивото на играта си с раменете, без да плащате нито цент!