Въведение

Въз основа на неотдавнашен преглед, включващ 11 рандомизирани контролирани проучвания, е установено, че ексцентричните упражнения водят до по-бързо връщане към спорта и по-нисък процент на повторни травми. Това е много важно откритие, тъй като острите травми на подколянното сухожилие допринасят значително за загубените дни от спортни занимания и за високата и честа повторна травма. Кога обаче е най-подходящото време за въвеждане на упражнения за удължаване във възстановяването на остри травми на подколянното сухожилие? Това проучване разглежда ефекта от времето на въвеждане на ексцентрични упражнения. Може ли ранното удължаване при травми на подколенните сухожилия да повлияе на времето за връщане към спорта?

Методи

В болницата за ортопедична и спортна медицина "Аспетар" е проведено едноцентрово проучване с паралелни групи. Включени са мъже спортисти на възраст между 18 и 50 години с остра травма на подколянното сухожилие, потвърдена с ЯМР. Изключени бяха кандидати с предишна травма на подколянното сухожилие през последните 6 месеца или хронични (>2 месеца) проблеми с подколянното сухожилие и пълни разкъсвания/авулсии (класификация по Peetrons, степен III).

И двете групи следваха стандартна рехабилитационна програма, базирана на критерии, която се състоеше от 6 етапа: 3 етапа, базирани на физиотерапия, и 3 етапа, свързани със спорта. Групите се различават по времето на въвеждане на упражненията за удължаване. В групата с ранно удължаване те са започнати в първия ден от рехабилитацията, докато в групата със забавено удължаване упражненията са въведени след покриване на критериите за способност за бягане с повече от 70% от самооценяваната максимална скорост.

Упражненията за удължаване се състоят от екстендер (изпълнявани всеки ден), водолаз (всеки втори ден) и плъзгач (всеки трети ден). Другите упражнения се състояха от двустранни и едностранни клекове и мостове, изометрични копки с пети в легнало положение, упражнения с ръчно съпротивление, сгъване на крака в предно положение и северни упражнения за подколенници. Основният резултат, оценен в това проучване, е времето за връщане към спорта, което се определя като "брой дни от нараняването до пълноценно неограничено трениране и/или игра на мач".

Резултати

Включени са осемдесет и осем участници, които са разделени поравно на група с ранно и група със забавено удължаване. Ранната група започна с упражненията за удължаване още в първия ден на рехабилитацията, като това стана след средно 5 дни след травмата (диапазон 3-6 дни). При групата със забавяне първата рехабилитационна сесия с упражнения за удължаване на тялото е въведена едва след 16 дни след травмата (медиана 11-23 дни), а при групата със забавяне - 12 дни след травмата (медиана 7-19 дни).

Средната продължителност на завръщането към спорта е съответно 23 дни (диапазон 16-35) и 33 дни (диапазон 23-40) за групите с ранно и забавено удължаване. Средната стойност на разликата между двете групи е 8 дни (диапазон 0-14 дни). Кумулативната вероятност за завръщане към спорта е представена по-долу. Както можете да видите, не се очертават ясни разлики между групите, тъй като кривите не са разделени една от друга и често се припокриват.

При вторичен анализ повторните травми са сравнени между ранната и забавената програма за удължаване на подколянната сухожилия на 2, 6 и 12 месеца. Съотношенията на шансовете обаче не достигат нивото на значимост.

Въпроси и мисли

И така, какво заключавате въз основа на резултатите? Няма значителна разлика между ранната и забавената програма за удължаване на подколянната сухожилия. Така ранното удължаване при травми на подколянното сухожилие не е подобрило времето за връщане към спорта в сравнение със забавеното начало. Не се е увеличил и рискът от повторно нараняване. Средната стойност на разликата във времето за връщане към спорта е 8 дни с диапазон от 0 до 14 дни, но тя не е значителна. Това означава, че в най-лошия случай участниците, които извършват ранно удължаване при травми на подколянното сухожилие, се връщат по същото време като участниците, които забавят удължаването, а в най-добрия случай се връщат 14 дни по-бързо. Тъй като не бяха установени разлики в честотата на повторните травми между двете групи, предпочитам да започна веднага с упражненията за удължаване при хора с остри травми на подколянното сухожилие. В най-добрия случай ще накарате спортиста си да се върне към спорта по-бързо, а в най-лошия - ще го върнете по едно и също време. Започването на упражненията за удължаване в началото на рехабилитацията може да повиши увереността на спортиста при изпълнението на по-тежки ексцентрични упражнения на по-късен етап от рехабилитацията. Така че защо не? От значение тук е и следното. Средното време до провеждането на ЯМР след нараняването е много кратко - само два дни (в диапазона 1-4 дни). Това няма да е възможно във всяка клинична среда, тъй като времето за чакане често е много по-дълго. Но ако пациентът ви дойде едва след като му е направен ядрено-магнитен резонанс, който е направен много по-късно след травмата, отколкото в това проучване (често седмици след това), не мисля, че е необходимо да отлагате повече упражненията за ексцентрично разтягане.

Говорете с мен като с ботаник

d на Коен за медианната разлика между групите от 8 дни е 0,39, което представлява малък размер на ефекта. Изчисляването на размера на ефекта се основава на средното време за връщане към спорта при спортисти с остри травми на подколянното сухожилие от предишни проучвания в изследователския център Aspetar (средно 25,4 дни). При предварителното изчисляване на силата на въздействие те избраха малък размер на ефекта от 25 %, тъй като това съответства на приблизително 6,6 дни, което означава един допълнителен мач в повечето спортове. Изглежда разумно да се избере малък размер на ефекта в този случай, тъй като средната продължителност на завръщането към спорта в предишните им изследвания е била само 25 дни. Като се имат предвид реалистичните срокове, 25 % от 25 дни средно изглеждат разумни срокове.

Предварително е уточнено, че значимите изходни характеристики се коригират в случай, че променят резултата с повече от 10%. Тъй като показателят "време на нараняване по време на мач или тренировка" се различава значително между групите, анализът на първичния резултат е коригиран. При некоригирания анализ коефициентът на риск е 1,15, а при коригирания анализ коефициентът на риск е 0,95, като и двата са незначителни. Освен това този коригиран анализ показа, че няма разлика между играчите, които са се контузили в началото на мача или тренировката, и тези, които са получили острата травма на подколянното сухожилие по-късно в хода на играта.

При първичния анализ участниците, които са били изгубени при проследяването, са били цензурирани. Въпреки това беше извършен анализ на чувствителността, за да се провери устойчивостта на ефекта от лечението. Анализът на чувствителността е извършен с оглед на най-лошия сценарий; всяко лице, изгубено при проследяването, може да не се е върнало към спорта. Този анализ показа, че коефициентът на риск се е променил от 0,91 на 0,82.

За съжаление не е направен поданализ на разликите в тежестта на нараняванията. Поради това тук не могат да бъдат направени препоръки. Би било интересно да се види дали пациентите с по-тежки наранявания на подколянното сухожилие реагират еднакво на процедурите на проучването.

Послания за вкъщи

В най-лошия случай не съществува разлика във времето за връщане към спорта след ранно удължаване при травми на подколянното сухожилие. В най-добрия случай спортистът, който изпълнява ранните упражнения за удължаване, може да се върне 2 седмици по-рано в сравнение с случаите, когато тези упражнения са забавени. Ранното започване на тези упражнения не е повлияло на повторното нараняване на подколянното сухожилие на 2, 6 или 12 месеца.

Справка

Vermeulen, R., Whiteley, R., Van der Made, A. D., Van Dyk, N., Almusa, E., Geertsema, C., ... & Wangensteen, A. (2022). Ранни срещу забавени упражнения за удължаване при остра травма на подколянното сухожилие при спортисти мъже: рандомизирано контролирано клинично изпитване. British Journal of Sports Medicine, 56(14), 792-800.