Елън Вандик
Ръководител на изследвания
Когато на хората, изпитващи болка, се постави диагноза остеоартрит на коляното (ОАК), те често получават биомедицинско обяснение, че хрущялът им е увреден. Понякога се използват послания за "износване" или "кост върху кост", които могат да създадат или дори да увеличат страха от допълнително натоварване на коляното. Участието на хората в ежедневни дейности и развлекателни спортове може да бъде намалено, тъй като те се страхуват да причинят по-нататъшно увреждане и впоследствие да влошат болката. Въпреки това знаем, че упражненията са безопасни и особено препоръчителни за тези хора. Но за да ги насочваме в участието им в упражненията, трябва да разберем какво се случва в колянната става по време на тези ежедневни дейности. Това проучване изследва натоварването на колянната става при остеоартрит при хора с варусно подреждане на коляното по време на изпълнението на три често използвани упражнения.
Това проучване има кръстосан дизайн, в който авторите са включили участници с остеоартрит на коляното и варусно подреждане. Силите на коленните мускули бяха изчислени по време на нападение, клякане и повдигане на петата с един крак и сравнени със силите, създавани при ходене.
Включените участници са били на възраст над 50 години и са имали болка в коляното при ходене с поне 4/10 NRS. Те са изпитвали болка през повечето дни на предходния месец и това е продължило повече от 3 месеца. По скалата на Келгрен и Лорънс те са с оценка 2 или повече, което представлява леко стесняване на ставното пространство и наличие на остеофити. Тяхното коляно е с варусно изравняване, което се определя като "анатомичен ъгъл на оста <183° за мъжете и <181° за жените, измерен на предно-задна рентгенова снимка с тежест".
Боси те изпълниха по 5 опита за всяко упражнение с тежест. Те включваха повдигане на петата с един крак, клек с два крака и нападение напред. За целите на анализа всяко упражнение беше разделено на 3 етапа.
След това бяха проведени 5 опита за ходене с боси крака по 10-метрова пътека. Изпитването беше изпълнено с предпочитаната от участника скорост. Упражненията бяха сравнени с опита за ходене, за да се анализират силите върху колянната става. За да се обобщят натоварванията върху колянната става по време на тези упражнения, беше изчислена медиалната тибиофеморална контактна сила.
Анализът на контактната сила в медиалната тибиофеморална става беше направен чрез интегриране на данните, получени от ЕМГ, кожните маркери и силовата плоча, с данните от изображенията на МРТ на коляното. Силите на коленните мускули бяха използвани като входни данни за планарен колянен механизъм, за да се оцени MTCF, нормализирана спрямо телесното тегло на участника. Бяха извлечени пиковата сила за всяка мускулна група и пиковата нормализирана MTCF. Получени са средните стойности на мускулното и външното натоварване и са изразени като относителен процент от общото контактно натоварване, изпитвано от медиалния тибиофеморален отдел.
Включени са двадесет и осем участници. Средно те са с наднормено тегло, като средният им ИТМ е 29,6 kg/m2. Средната възраст на участниците е 63 години. Средната продължителност на симптомите им е 44 месеца, а средното ниво на болка е 6/10. Повечето от тях имаха ОА степен 2 или 3.
Анализът на натоварването на колянната става при остеоартрит показа, че по време на клякане пиковите сили на екстензорите и флексорите на коляното са по-големи, отколкото при ходене. Клякането е довело до по-ниска върхова сила на тазобедрения абдуктор. Не е установена разлика между пиковите сили, създавани при плантарна флексия на един крак при клякане или ходене.
При изнасянето се наблюдават по-високи пикови сили на флексорите и екстензорите на коляното, отколкото при ходене. Не са установени разлики между силите на абдукция на тазобедрената става и на плантарните флексори, които се създават по време на ходене и изпълнение на нападение.
При изпълнение на повдигане на петата с един крак се получава по-ниска върхова сила на тазобедрените абдуктори в сравнение с ходенето. Не е установена разлика в силите между ходенето и това упражнение по отношение на максималната сила на коленните флексори и екстензори, както и на максималната сила на плантарните флексори.
При клякане се постига по-ниска върхова контактна сила на коляното в сравнение с ходенето. Повдигането на петата с един крак води до по-ниски върхови сили на контакт с коляното в сравнение с ходенето, а изпълнението на нападение не води до разлика във върховата сила на контакт с коляното в сравнение с ходенето.
Участниците са набрани от по-голямо клинично проучване, което изследва ефекта от носенето на валгусна колянна корсетна система. И все пак настоящата извадка не е носила наколенка нито преди, нито по време на изследвания период.
Използването на повърхностна ЕМГ има своите ограничения, например не могат да се избегнат кръстосаните смущения от съседни мускули.
Упражненията се изпълняват, като се използва предпочитаната от участниците стратегия. Това е добре, тъй като няма добро или лошо изпълнение на ежедневна задача, но все пак това може да е довело до променливост на резултатите. Всеки участник може да има своя стратегия за движение и да е изпълнил упражнението по различен начин. Например, в контралатералния крак се наблюдава промяна в телесното тегло. Оказа се, че участниците избягват да натоварват коляното напълно. Скоростта на движението също може да е повлияла на резултатите.
Избран е дизайн на кръстосано проучване. Това означава, че настоящото проучване ни казва нещо за измерванията само в един конкретен момент. Той не може да каже нищо за промените с течение на времето (например за нарастването на силата). Натоварването на колянната става при остеоартрит е изследвано в един конкретен момент от време.
Редът на упражненията не беше рандомизиран и това можеше да доведе до умора, която да повлияе на последните опити с упражнения. Изпитанието за ходене винаги се провеждаше накрая.
Беше направен опит да се гарантира, че е записано достойно изпитание. Когато участникът загуби равновесие, този опит се изключва от резултатите. По този начин бяха анализирани само опитите с добро изпълнение. Това би могло да доведе до по-голяма хомогенност на резултатите.
Предложени бяха някои подходи за стандартизиране на движенията. За упражнението "клек" беше използван клин с ъгъл 15°, така че ефектът от възможните ограничения в обхвата на движение на тазобедрената става и/или глезена беше сведен до минимум. При изнасянето разстоянието между стъпалата беше нормализирано на 70 % от дължината на крака, която беше измерена от латералния малеол до големия трохантер. Силите на земната реакция, пропуснати през стола, на който участниците имаха възможност да поемат известна опора за равновесие по време на повдигането на петата с един крак, бяха изследвани, за да се види дали участниците разчитат твърде много на ръцете си за равновесие. Ако случаят е такъв, този процес е изключен.
Ако ходенето се смята за безопасна алтернатива на упражненията за хора с остеоартрит на коляното, то правенето на напади, клекове и повдигане на петите с един крак е възможно да е още по-безопасно. При тях се получаваха по-големи или еднакви мускулни сили на коляното, но по-малки или сходни сили на контакт с медиалната тибиофеморална колянна става. Поради това не трябва да се страхувате от тези упражнения, които да използвате в рехабилитацията. Можете да насърчите безопасността на упражненията. Тъй като тези упражнения предизвикват по-големи мускулни сили, те вероятно ще помогнат за увеличаване на мускулната сила около колянната става. Последното обаче не е проверено, тъй като това е кръстосано проучване, което събира данни в един момент.
Гледайте това БЕЗПЛАТНА ВИДЕОЛЕКЦИЯ ОТ 2 ЧАСТИ от експерта по болките в коленете Клер Робъртсън, която анализира литературата по темата и как тя въздействие върху клиничната практика.