Изследвания
Коляно
15 август 2023 г.
Сила на тазобедрената става след реконструкция на ACL
Въведение
Страничен ефект от разкъсването на ACL е рискът от развитие на ранен остеоартрит (ОА). Уебстър и Хюит не откриват разлика в този риск при използването на различни стратегии за лечение на разкъсването на ACL. Смята се, че повишените сили върху коляното, дължащи се на мускулен дисбаланс и/или слабост, могат да окажат влияние върху него. Слабостта на четириглавия мускул се счита за основен фактор за появата и прогресията на ОА. По-малко се знае за влиянието на силата на тазобедрените мускули върху прогресията на ОА. Ротационната сила представляваше особен интерес в това проучване, тъй като се смята, че тя влияе върху положението на коляното във фронталната равнина (варус/валус). По този начин е проучена силата на тазобедрената става след ACL реконструкция и дали тя е свързана със симптомите, производителността и структурните промени в хрущяла.
Методи
Данните от това проучване са получени от кохортно проучване на Culvenor et al. 2015 г., които определят факторите, свързани с ОА на коляното при лица, претърпели ACL реконструкция. Те установяват повишен риск при колената с реконструкция на ACL в сравнение с контралатералното здраво коляно. Пателофеморалната става е особено засегната след реконструкция на ACL. Ето защо това проучване се интересуваше от ротационната сила на тазобедрените мускули, тъй като тя може да повлияе на варуса и валгуса на коляното и впоследствие на напрежението в пателофеморалната става.
Силата на ротация на тазобедрената става е оценена с помощта на ръчен динамометър една година след ACL реконструкцията. Оценката се извършва, когато пациентът е в легнало положение, тазобедрената става е неутрална, а коляното е сгънато на 90°. Силата е оценена 3 пъти и е получена максималната стойност за всеки крайник. Тези стойности бяха умножени по рамото на лоста и нормализирани спрямо телесното тегло.
Освен това функционалните характеристики бяха оценени чрез единичен скок на разстояние, троен скок с кръстосване, страничен скок и издигане на един крак.
На 1 и 5 години след реконструкцията на АКЛ участниците попълниха индекса KOOS (Knee Injury and Osteoarthritis Outcome Score). Беше получена и субскалата KOOS-Patellofemoral (KOOS-PF). Получени са и снимки от магнитно-резонансна томография, на които са описани хрущялни дефекти в пателофеморалния и тибиофеморалния отдел.
Резултати
Общо 111 участници завършиха базовите прегледи, а 74 от тях завършиха 5-годишното проследяване. Установена е малка разлика от 0,05 Nm/kg в силата на външната ротация на тазобедрената става между реконструирания с ACL крайник и контралатералния крайник.
По-ниската сила на външната ротация на тазобедрената става след ACL реконструкция е свързана с по-лоши симптоми на 5 години, измерени чрез оценките KOOS и KOOS-PF. По-ниската сила на вътрешната ротация се свързва само с по-лоши симптоми, измерени с точките на KOOS-PF на 5 години.
По-добрата сила на вътрешната и външната ротация е свързана с по-добри резултати при всички функционални тестове на 1 и 5 години. Единственото изключение е липсата на връзка между силата на вътрешната ротация на тазобедрената става и скока на разстояние на 5 години.
Изглежда, че няма връзка между силата на вътрешната или външната ротация на тазобедрената става след ACL реконструкция и хрущялните лезии в пателофеморалния или тибиофеморалния компартмент на 1 година. Но вероятността за влошаване на състоянието на тибиофеморалния хрущял намалява при по-голяма сила на външната ротация на тазобедрената става. Всяко увеличение на силата на външната ротация на тазобедрената става с 0,1 Nm/kg е свързано с 0,61 пъти по-нисък риск от влошаване на състоянието на хрущяла.
Въпроси и мисли
Дали намалената сила се дължи на неадекватна рехабилитация или участниците са намалили нивото си на спортно участие по време на проследяването? Дали са провеждали предубедено силови тренировки на коленните мускули, но дали са обръщали твърде малко внимание на по-проксималните мускули? Всички въпроси, които възникват в резултат на това проучване.
Всяко подобрение на силата на външната ротация на тазобедрената става с 0,1 Nm/kg е свързано с 0,61-кратно намаляване на честотата на влошаване на състоянието на хрущяла. Това обаче не е свързано с рентгенографски остеоартрит на 5 години. Това обаче може да означава, че ротаторните мускули на тазобедрената става могат да окажат важно защитно действие срещу разрушаването на хрущяла.
Говорете с мен като с ботаник
Данните от настоящото проучване са получени от надлъжно кохортно проучване, което оценява функционалните, симптоматичните и структурните резултати след ACL реконструкция. Поради това в настоящото проучване не е изчислен размерът на извадката, нито е включена контролна група. Поради наблюдателния характер на проучването не можем да заключим в коя посока е ефектът. Също така не можем да кажем, че по-ниската сила е причина за по-лошите резултати по KOOS, тъй като една асоциация не казва нищо за причината. Освен това не може да се определи влиянието на други променливи, тъй като проучването не е контролирало смущаващите фактори.
Послания за вкъщи
Оказва се, че по-ниската сила на външната ротация на тазобедрената става една година след ACL реконструкцията е свързана с по-лоши функционални резултати при 5-годишното проследяване. Въпреки това установената разлика вероятно не е клинично значима.
Справка
Допълнителна справка
ИЗРАВНЕТЕ ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА СИ ДИАГНОЗА ПРИ БОЛКИ В БЕДРОТО, СВЪРЗАНИ С БЯГАНЕ - БЕЗПЛАТНО!
Не рискувайте да пропуснете потенциални червени знаци или да завършите лечението на бегачи въз основа на грешна диагноза! Този уебинар ще ви предпази от същите грешки, на които са жертва много терапевти!
