Елън Вандик
Ръководител на изследвания
Дълго време стречингът е бил вариант за увеличаване на гъвкавостта на мускулите при различни групи от населението. При неврологични заболявания стречингът се е използвал за избягване на мускулни контрактури, при спортистите се е смятало, че намалява мускулните болки след тренировка, а във физиотерапията е бил добре познат метод за увеличаване на гъвкавостта на няколко стави. Въпреки това влакът на научните изследвания продължава да се движи и показва, че разтягането не води непременно до подобряване на спортните постижения, до намаляване на всички причини за травми или наранявания от прекомерна употреба и дори при хората с неврологични травми разтягането не е в състояние да предотврати или лекува контрактури. По този начин изглежда, че стречингът губи своето място в рехабилитацията или спортното обучение. През последните години се обръща повече внимание на ексцентричните упражнения. Тъй като тази форма на упражнение позволява на мускула да се удължава, докато се свива, се смята, че това може да е по-добра стратегия. През 2012 г. O'Sullivan и сътр. съобщават, че ексцентричните упражнения могат да подобрят гъвкавостта на тазобедрената става, коляното или глезена, но заключенията на това проучване се основават на несподелени данни, така че големината на ефекта остава неизвестна. При разглеждане на бицепса на бедрената кост ексцентричните упражнения са в състояние да предизвикат голямо увеличение на дължината на мускулните снопчета. Затова се смяташе, че подобни резултати могат да се получат и в други области на тялото. Този систематичен преглед актуализира предишното проучване и включва мета-анализ, за да разгледа ефективността на ексцентричните упражнения върху мерките за гъвкавост.
Проведен е систематичен преглед, който актуализира и разширява търсенето на O'Sullivan през 2012 г. за горния крайник. Могат да бъдат включени рандомизирани контролирани проучвания, които сравняват ефекта на ексцентричните упражнения върху мерките за гъвкавост на горния или долния крайник. Първичният резултат включва гъвкавост, измерена чрез обхвата на движение на ставите или чрез измерване на дължината на мускулните снопчета. Вторичните резултати включват ефективността на ексцентричните упражнения по отношение на мерките за гъвкавост в отделни анализи на РОМ на ставата или дължината на мускулните фасцикули.
Този систематичен преглед включва 35 сравнения от 27 проучвания в мета-анализа. Включени са общо 911 участници. И така, каква е ефективността на ексцентричните упражнения върху показателите за гъвкавост? В тази извадка ексцентричните упражнения са могли да подобрят гъвкавостта на ставите със среден размер на ефекта (g=0,54 (0,34-0,74)), но когато при анализа на чувствителността е било изключено проучване с голям размер на ефекта, ефектът е бил на границата на средния размер (g=0,49 (0,34-0,64)). Общото качество беше понижено до умерено или ниско поради пристрастност и непоследователност.
Вторичните анализи показаха, че същото важи и за гъвкавостта, измерена поотделно за РОМ на ставите или за дължината на мускулните снопчета (за РОМ на ставите: g=0,52 (0,31-0,74), а за дължината на мускулния фасцикул: g=0,57 (0,28-0,87)). По отношение на РОМ на ставите доказателствата са с високо качество, докато по отношение на дължината на мускулния фасцикул доказателствата са с ниска степен на достоверност поради риск от отклонение и несъответствие.
Анализите на подгрупите показват, че умереният размер на ефекта се наблюдава при подобренията в долния крайник (g=0,57 (0,34-0,79)), но не и в горния крайник (g=0,37 (0-0,74)). В сравнение с други интервенции (g=0,66 (0,28-1,03)) или без интервенция (g=0,48 (0,28-0,69)), ексцентричните упражнения са имали сходни ефекти.
Само малка част от тях са били изгубени от проследяване (82) и са докладвани малко странични ефекти, поради което този подход за упражнения изглежда разумен. Важно е да се отбележи обаче, че не всяко проучване съобщава за странични ефекти. Всъщност 6 от тях го направиха и страничните ефекти бяха съобщения за забавена мускулна треска, варираща от лека до слаба. Средната продължителност на интервенциите беше 8 седмици, а средната стойност на проведените сесии беше 24 (в диапазона 12-33). Изключени са проучвания с продължителност под 4 седмици, тъй като авторите смятат, че тези проучвания се основават предимно на мускулни увреждания след тренировка. Независимо дали е така или не, изглежда разумно да се изключат тези краткосрочни проучвания, тъй като можем да очакваме, че адаптацията, необходима за увеличаване на гъвкавостта, може да отнеме няколко седмици.
Хетерогенността на резултатите отразява различията между включените проучвания. Авторите дават пример с няколко проучвания, които установяват големи положителни ефекти след сравняване на тежко ексцентрично натоварване 2-3 пъти на ден с концентрично, докато друго проучване установява отрицателни ефекти от прилагането на ексцентрични натоварвания два пъти дневно. По този начин изглежда, че може да съществува "оптимална доза", но това е извън обхвата на това проучване.
По отношение на горния крайник беше направен опит за обобщаване на резултатите, но бяха включени само 4 статии. Въпреки това, тъй като ефектът е на границата на значимостта, може да има някои основания да се смята, че бъдещи проучвания, включващи повече изследвания на горните крайници, може да са в състояние да открият потенциална полза от тренировката с ексцентрични упражнения.
Четири изпитвания бяха изключени от метаанализа, тъй като резултатите бяха получени от едни и същи участници в различни публикации. Само веднъж са включени резултатите от тези данни и изключването на тези проучвания изглежда оправдано. Резултатите се характеризират с умерена променливост, тъй като изследванията са разнородни по своя характер. За да се отчете това, са приложени модели на случайни ефекти, така че изобразените ефекти са консервативни по природа и няма вероятност да бъдат надценени. Интересно е, че при вторичните резултати се разглеждат отделни анализи на гъвкавостта на ставите чрез РОМ на мускулите или дължината на мускулните фасцикули, което показва, че ексцентричните упражнения са еднакво ефективни. Това повишава доверието в резултатите, тъй като две различни мерки за резултатите, комбинирани, също независимо посочват един и същ ефект.
Включените проучвания са с умерено качество. Десет проучвания получиха оценка под 5 по скалата на PEDro. Щеше да е интересно да се разбере дали има разлика в резултатите между изпитванията с ниско качество в сравнение с тези с високо качество. При тълкуването на резултатите трябва да се има предвид, че долните граници на доверителните интервали показват малки стойности на Hedges' g, поради което е важно да не се надценяват ефектите, тъй като значителна част от резултатите от отделните изследвания ще се намират в долната граница на доверителния интервал.
Какво трябва да извлечем от тези резултати? Този мета-анализ потвърждава това, за което вече се предполагаше, че ексцентричните упражнения са в състояние да предизвикат реални подобрения в гъвкавостта. Особено при долните крайници и в сравнение с други интервенции (включително концентрични упражнения, общи упражнения) или в сравнение с бездействието (което звучи разумно). Сравняването на ексцентричните упражнения с разтягането е извън обхвата на това проучване, но тъй като напоследък ефикасността на разтягането се поставя под все по-голям въпрос, основният акцент за постигане на тези подобрения трябва да бъде поставен върху ексцентричните упражнения.
Получете 6 плаката с висока резолюция, обобщаващи важни теми в областта на възстановяването при спорт, които да изложите в клиниката/залата си.