Научни изследвания Диагностика и образна диагностика 17 ноември 2026 г
Hoenig и сътр., Br J Sports Med. (2025)

Международен консенсус по метода Делфи относно стресовите костни увреждания: По какво 41 експерти са съгласни — и по какво не

стресови костни увреждания

„Костна стресова увреда“ вече е предпочитаният обобщаващ термин, който заменя неясни названия като „шин сплинтс“

Анамнеза за стресова костна увреда, резки увеличения на тренировъчното натоварване и ниска енергийна наличност са сред водещите общоприети рискови фактори

Хирургично лечение се препоръчва само при определени високорискови локализации (напрегнатата страна на шийката на бедрената кост, предната повърхност на тибията, ладиевидната кост, основата на V метатарзална кост)

Въведение

Подходите за оценка и лечение на костните стресови увреждания се различават значително между специалистите — по отношение на терминологията, избора на образни диагностични изследвания и протоколите за завръщане към спорта. Именно тази липса на последователност цели да преодолее настоящата статия. Костните стресови увреждания са сравнително чести сред спортистите и съставляват до 20% от травмите, свързани със спорта. Те се срещат често и сред военнослужещите. Въпреки широкото им разпространение няма международен консенсус по основни аспекти на оценката и лечението им, включително терминологията, диагностичните процедури, рисковите фактори и стратегиите за лечение.

Тази липса на консенсус има важни последици за клиничната практика и може да доведе до значителни различия в грижите за пациентите. Например клиницистите може да избират различен метод за първоначално образно изследване: някои предпочитат конвенционалната рентгенография, а други — ЯМР. По подобен начин термини като „болка по ръба на тибията“, синдром на медиалния тибиален стрес и костна стресова травма на тибията понякога се използват като взаимозаменяеми, въпреки че обозначават различни клинични състояния. В този обзор ще разгледаме по-подробно адаптациите на костта към механично натоварване и ще предложим насоки за терапевтични упражнения.

 

Методи

Мултидисциплинарен ръководен комитет разработи модифицирано проучване по метода Delphi в три кръга, основано на предварително проведен систематичен обзор на литературата и въвеждащ материал за костните стресови увреждания. Допълнителни публикации от значение, които не са били открити при първоначалното търсене на литературата, бяха идентифицирани ръчно и включени в проучването.

За структуриране на процеса на постигане на консенсус бяха определени три основни области:

  • Терминология, патофизиология, диагностика и класификация.
  • Рискови фактори, скрининг и превенция.
  • Лечение и завръщане към спорта.

Панел от 41 международни експерти и заинтересовани страни (учени, клиницисти, спортисти и треньори) от шест континента, подбрани въз основа на научния им принос към литературата за стрес фрактурите, гласува по твърдения, обхващащи предварително определените области.

Във всеки кръг участниците оценяваха твърденията по петстепенна скала на Ликерт — от „напълно съгласен“ до „напълно несъгласен“. Допълнително поле за свободен текст позволяваше на участниците в панела да коментират и да обяснят по-подробно мотивите за отговорите си. Твърденията, получили поне 80% съгласие или несъгласие, се считаха за постигнали консенсус и не се включваха в следващите кръгове. Тези, които не достигаха този праг, се преработваха и предлагаха отново за допълнителна оценка.

Първият, вторият и третият кръг включваха съответно 59, 40 и 30 твърдения. Процентът на отговорилите беше съответно 80,5% (33/41), 68,3% (28/41) и 68,3% (28/41).

 

Резултати

По 41 от общо 58 твърдения беше постигнат консенсус.

 

Терминология, патофизиология, диагностика и класификация

Терминология

„Костна стресова увреда“ беше определена като предпочитан обобщаващ термин (съгласие от 85,7%).

Патофизиология

Имаше единодушно съгласие (100%), че костните стресови увреждания са резултат от натрупването на микроповреди и могат постепенно да прогресират до частична или пълна фрактура.

Диагноза

По отношение на физикалния преглед и снемането на анамнеза, „Конкретна локализация на симптомите“, „Болка при натоварване на костта“, „Наличие на усилваща се болка при дейности с натоварване на крайника“, „Скорошна промяна в обема или интензивността на тренировките“, „Симптомите се провокират от определени дейности (напр. бягане, подскоци)“ и „Психологически притеснения, водещи до претрениране“ постигнаха консенсус без нито един глас против. „Болезненост при палпация“ постигна консенсус с един или повече гласа против.

Рентгенографията беше определена с консенсус като подходящ метод за първоначално образно изследване (84,6%). ЯМР също беше определен като златен стандарт за образна диагностика (85,7%), въпреки че някои участници в експертния панел посочиха потенциалните му ограничения при откриването на определени фрактури. КТ беше определена като полезен допълващ метод за образна диагностика при изследване на определени анатомични области, като тарзалната ладиевидна кост, особено когато резултатите от ЯМР са неубедителни. За разлика от тях, диагностичната ехография не постигна консенсус — само 23,8% от участниците в експертния панел се съгласиха, че е полезна.

Класификация

Въпреки че мнозинството от участниците в експертния панел (86,2%) подкрепяше използването на една основна система за класификация, останаха известни разногласия. Поради това не беше постигнат окончателен консенсус относно приемането на една система за класификация.

Hoenig T, Hollander K, Popp KL, Fredericson M, Kraus EA, Warden SJ, Tenforde AS, Bone Stress Injury Authorship Group. Международен консенсус по метода Делфи за стресовите костни увреждания при спортисти. Br J Sports Med. 2025;59:78-90. doi:10.1136/bjsports-2024-108616

Източник: Hoenig et al., Br J Sports Med. (2025)

 

стресови костни увреждания

 

Hoenig T, Hollander K, Popp KL, Fredericson M, Kraus EA, Warden SJ, Tenforde AS, Bone Stress Injury Authorship Group. Международен консенсус по метода Делфи за стресовите костни увреждания при спортисти. Br J Sports Med. 2025;59:78-90. doi:10.1136/bjsports-2024-108616

Източник: Hoenig et al., Br J Sports Med. (2025)

 

Рискови фактори, скрининг и превенция

Рискови фактори

Рисковите фактори, за които е постигнат консенсус, подредени според степента на съгласие, включват скорошни промени в тренировъчното натоварване, предходна BSI, нисък ИТМ, влошено костно здраве, анамнеза за хранителни разстройства, функционални дефицити в силата и биомеханични фактори, като свръхпронация на ходилото, увеличена вътрешна ротация в тазобедрената става по време на фазата на опора и ниска честота на крачките.

За разлика от това недостатъчният сън, тютюнопушенето и консумацията на алкохол, както и психологическият стрес, не достигнаха предварително определения праг за постигане на консенсус.

Скрининг

При пациенти с костна стресова увреда бяха препоръчани лабораторни изследвания, включително измерване на серумните нива на витамин D и паратхормон. Препоръката постигна консенсус с 84% съгласие, макар че някои членове на експертната група изразиха несъгласие. Ниската костна минерална плътност беше дефинирана като Z-скор ≤ −1,0. Налице беше висока степен на съгласие, като само 4,2% от членовете на експертната група не бяха съгласни.

Превенция

„Допълнителните силови тренировки и тренировките с ударно натоварване са полезни за намаляване на риска от костни стресови травми“ постигна консенсус без нито един глас против. Участието в спортове със скокове и спортове с топка (напр. футбол и баскетбол) в юношеска възраст беше частично признато (82,1% съгласие, 10,7% несъгласие) като защитен фактор срещу бъдещи костни стресови травми.

стресови костни увреждания

 

Hoenig T, Hollander K, Popp KL, Fredericson M, Kraus EA, Warden SJ, Tenforde AS, Bone Stress Injury Authorship Group. Международен консенсус по метода Делфи за стресовите костни увреждания при спортисти. Br J Sports Med. 2025;59:78-90. doi:10.1136/bjsports-2024-108616

Източник: Hoenig et al., Br J Sports Med. (2025)

 

стресови костни увреждания

 

Hoenig T, Hollander K, Popp KL, Fredericson M, Kraus EA, Warden SJ, Tenforde AS, Bone Stress Injury Authorship Group. Международен консенсус по метода Делфи за стресовите костни увреждания при спортисти. Br J Sports Med. 2025;59:78-90. doi:10.1136/bjsports-2024-108616

Източник: Hoenig et al., Br J Sports Med. (2025)

 

Лечение и завръщане към спорта

Високорискови анатомични области

Постигнат е консенсус, че следните анатомични локализации са свързани с по-висока честота на усложнения и затова се класифицират като високорискови: горната (от страната на опън) кортикална повърхност на шийката на бедрената кост (91,3%), предната кортикална повърхност на диафизата на тибията (86,4%), ладиевидната кост (87,0%) и основата на петата метатарзална кост (82,6%). Това трябва да подтикне към обмисляне на хирургично лечение.

Анатомични области, които първоначално трябва да се лекуват нехирургично

Терминът „стрес фрактура“ се използваше за обозначаване на остра костна стресова увреда, характеризираща се с наличие на ясна фрактурна линия без разместване.

По отношение на лечението за всички анатомични области на горния крайник, с изключение на ръката, китката и олекранона, беше постигнато единодушно съгласие за първоначално нехирургично лечение. По същия начин първоначалното нехирургично лечение беше подкрепено за всички анатомични области на долния крайник, с изключение на изрично посочените като високорискови локализации. За петната кост, диафизата на петата метатарзална кост и основата на втората метатарзална кост беше постигнат относителен консенсус, въпреки един или повече гласа против. За сезамовидните кости на палеца на ходилото не беше постигнат консенсус.

Управление

По отношение на първоначалните и рецидивиращите травми беше постигнато съгласие за хранителното консултиране (88,0–92,0 %) и мерките за справяне с проблемите със съня/психологическия стрес (83,3–84,0 %). Не беше постигнат консенсус относно нискоинтензивния импулсен ултразвук, екстракорпоралната ударно-вълнова терапия, електромагнитната стимулация или допълнителните ортобиологични методи (богата на тромбоцити плазма, аспират от костен мозък) — те все още не са доказани.

По отношение на рехабилитацията беше постигнат консенсус за използването на структурирана програма по физикална терапия. Обучението за корекция на походката, без промени в начина на стъпване или честотата на крачките, беше подкрепено при спортисти с повтарящи се костни стресови увреждания, като съгласието достигна 80%. Някои участници в панела обаче не се съгласиха с прилагането му след първи епизод. Тази препоръка също не постигна консенсус при спортисти със стрес фрактура. И накрая, включването на многопосочни и/или остеогенни дейности в рехабилитационната програма постигна единодушен консенсус, без нито един глас против.

Връщане към спорта

Тежестта и анатомичната локализация на травмата, както и времето извън спорта, бяха единодушно определени (100% съгласие) като ключови фактори при преценката за готовност за завръщане към спорта. Липсата на болка при ежедневни и специфични за спорта дейности също получи единодушна подкрепа. Болката при бягане обаче беше определена като неприемлива от 83,3% от участниците в експертната група, като по този критерий имаше разногласие.

„Несрастване (липса на признаци за срастване > 6 месеца)“ и „Разместване на фрагментите при фрактура“ бяха консенсусно приети критерии при обмислянето на хирургична интервенция.

Hoenig T, Hollander K, Popp KL, Fredericson M, Kraus EA, Warden SJ, Tenforde AS, Bone Stress Injury Authorship Group. Международен консенсус по метода Делфи за стресовите костни увреждания при спортисти. Br J Sports Med. 2025;59:78-90. doi:10.1136/bjsports-2024-108616

Източник: Hoenig et al., Br J Sports Med. (2025)

Hoenig T, Hollander K, Popp KL, Fredericson M, Kraus EA, Warden SJ, Tenforde AS, Bone Stress Injury Authorship Group. Международен консенсус по метода Делфи за стресовите костни увреждания при спортисти. Br J Sports Med. 2025;59:78-90. doi:10.1136/bjsports-2024-108616

Източник: Hoenig et al., Br J Sports Med. (2025)

Hoenig T, Hollander K, Popp KL, Fredericson M, Kraus EA, Warden SJ, Tenforde AS, Bone Stress Injury Authorship Group. Международен консенсус по метода Делфи за стресовите костни увреждания при спортисти. Br J Sports Med. 2025;59:78-90. doi:10.1136/bjsports-2024-108616

Източник: Hoenig et al., Br J Sports Med. (2025)

 

Въпроси и мисли

Консенсусът по метода Делфи подкрепи прилагането на структурирана физиотерапия след костни стресови увреждания, включително стрес фрактури, лекувани нехирургично. Предишни изследвания също установяват, че дефицитът на мускулна сила може да е рисков фактор за костни стресови увреждания. Освен това участниците в панела единодушно се съгласиха, че в рехабилитацията трябва да се включат многопосочни и/или остеогенни дейности. Тези резултати подчертават значението на лечебните упражнения при лечението на костни стресови увреждания. Затова в този раздел ще разгледаме как костите се адаптират към механично натоварване и какво означава това за предписването на упражнения.

Костна адаптация и механично натоварване

Както е разгледано в този наративен обзор, костната адаптация включва динамичен баланс между костната резорбция и образуването на костна тъкан. Остеоцитите регистрират механичното натоварване и задействат биологични реакции, които регулират костното ремоделиране. Когато повтарящото се натоварване предизвиква микроповреди, остеокластите отстраняват увредената тъкан. След това остеобластите образуват нова костна тъкан, която впоследствие се минерализира.

Важно е да се отбележи, че тези процеси протичат в различни времеви мащаби. Механочувствителността на костта намалява след приблизително 20 цикъла на повтарящо се натоварване, но може да се възстанови с около 90% след 8 часа почивка. За сравнение, резорбцията, медиирана от остеокластите, може да стане забележима едва след до 4 седмици, а пълната минерализация на костта може да отнеме няколко месеца (до 12 месеца). Затова възстановяването на механочувствителността не бива да се бърка с пълното структурно възстановяване. Когато натрупаните микроповреди надхвърлят способността на костта да се възстановява, рискът от стрес фрактури може да се повиши. Това подчертава колко е важно да следите кумулативното тренировъчно натоварване и да откривате системни фактори, които нарушават адаптацията на костите, като RED-S.

Костната адаптация изглежда особено чувствителна към механични стимули с голяма величина, висока скорост на натоварване и различни посоки. Дейностите в различни посоки излагат костта на различни сили, включително компресия, опън, срязване и усукване, и потенциално осигуряват по-широк остеогенен стимул. На практика това включва плиометрични упражнения, скокове, упражнения за смяна на посоката и силови тренировки с висока интензивност.

Въпреки това обемът на натоварване и възстановяването трябва да се управляват внимателно. Статията препоръчва интервал от 48–72 часа между интензивните тренировъчни сесии, главно за да се осигури възстановяване от по-широките натоварвания върху опорно-двигателния апарат. При дейности с повтарящо се натоварване, като бягането, намаляването на механочувствителността на костта след приблизително 20 цикъла предполага, че допълнителните повторения носят все по-малка остеогенна полза. Следователно периодите за възстановяване може да помогнат за запазване на реактивността към последващи стимули от натоварване.

От: Gabbett TJ, Oetter E. От тъканта към системата: Какво представлява подходящият отговор на натоварването? Sports Med. януари 2025 г.;55(1):17-35. doi: 10.1007/s40279-024-02126-w. Публикувана онлайн на 11 ноември 2024 г. PMID: 39527327.

Накрая, биомеханични фактори, включително механиката на бягането, начинът на стъпване и честотата на крачките, могат да повлияят на разпределението на механичното натоварване по скелета. Въпреки че това са потенциални цели на рехабилитацията, панелът Delphi не постигна същото ниво на консенсус относно биомеханичните интервенции, както относно структурираната физиотерапия и включването на многопосочни и остеогенни дейности.

 

Говорете с мен като с ботаник

Струва си да се имат предвид няколко методологични ограничения. Първо, използван е модифициран Делфи процес: всички 41 членове на експертния панел са поканени да участват във всеки кръг независимо от участието си в предходните кръгове. Това се различава от традиционния подход и може да е довело до известна непоследователност в състава на гласуващия панел.

Броят на участниците в панела също намаля от 33 в първия кръг до 28 във втория и третия. Авторите предполагат, че дължината и изчерпателността на анкетата може да са допринесли за отпадането на участници.

Представителността на експертния панел беше друго ограничение. Ортопедите и спортните специалисти бяха сравнително добре представени, докато физиотерапевтите съставляваха само малка част от участниците. Географското и етническото разнообразие също беше ограничено, особено по отношение на представителството от Африка и Южна Америка. Следователно резултатите може да не отразяват напълно клиничната практика в различни здравни системи и условия по отношение на наличните ресурси. Авторите признават това ограничение и използват уточняващи изрази като „когато е възможно“ и „ако има достъп до тях“ в няколко от препоръките.

И накрая, макар че участниците в панела са могли да оставят коментари в свободен текст, за да обосноват гласовете си или да предложат промени, авторите не описват формален качествен анализ на тези отговори. Затова не е ясно как коментарите са били подбирани и приоритизирани при преразглеждането на твърденията.

Най-важното е да не бъркаме експертния консенсус с доказателства за ефикасност. Например единодушното съгласие относно структурираната физиотерапия отразява експертно мнение, а не доказателство за ефективност от клинични изпитвания. Обратно, твърденията, по които не е постигнат консенсус, са също толкова информативни, тъй като открояват важни пропуски в знанията и приоритети за бъдещи изследвания.

 

Послания за извличане на полза

  • Използвайте „костна стресова увреда“ (BSI) като предпочитан общ термин за целия спектър от състояния, свързани със стресово натоварване на костта, вместо неясни или взаимозаменяеми термини като „шинсплинтс“.
  • Вземете предвид основните общоприети рискови фактори: предходна костна стресова травма (BSI), резки промени в тренировъчното натоварване, нисък ИТМ, нарушено костно здраве и дефицити във функционалната сила. Трябва да се оцени и ниската енергийна наличност.
  • ЯМР остава златният стандарт за образна диагностика, докато рентгенографиите се препоръчват като първоначално изследване. КТ може да предостави допълнителна информация за определени анатомични локализации, като ладиевидната кост, когато резултатите от ЯМР са неубедителни.
  • Идентифицирайте рано анатомичните зони с висок риск. Уврежданията на шийката на бедрената кост от страната на опън, предната кортикална повърхност на тибията, ладиевидната кост и основата на петата метатарзална кост изискват особено внимание и обмисляне на хирургично лечение.
  • Видове упражнения и предписването им: Структурираната физиотерапия трябва да бъде включена в рехабилитацията. Експертната група единодушно подкрепи включването на упражнения в различни посоки и/или с остеогенен ефект, като подскоци, плиометрични упражнения и упражнения за смяна на посоката. Бягането също трябва да бъде включено, като се обърне особено внимание на управлението на натоварването.
  • Обръщайте внимание и на фактори извън механичното натоварване. Експертната група подкрепи консултирането относно храненето, както и обръщането на внимание на съня и психологическия стрес.
  • Индивидуализирайте решенията за връщане към спорт. Наред със способността да се изпълняват без болка ежедневни и специфични за спорта дейности, трябва да се вземат предвид тежестта на травмата, анатомичната ѝ локализация и времето, прекарано извън спорта.

 

Справка

Hoenig T, Hollander K, Popp KL, Fredericson M, Kraus EA, Warden SJ, Tenforde AS, Bone Stress Injury Authorship Group. Международен консенсус по метода Delphi относно костните стресови увреждания при спортисти. Br J Sports Med. 2025;59:78-90. doi:10.1136/bjsports-2024-108616