Физическа активност и превенция на мускулно-скелетната болка

Въведение

Като физиотерапевти ние се сблъскваме с хора, които се представят с мускулно-скелетни заболявания, и се стремим да облекчим техните симптоми, като използваме различни упражнения и процедури. В крайна сметка ние се стремим към вторична превенция, като помагаме на дадения човек да достигне ниво на устойчивост. Но какво би станало, ако можехме да работим върху първичната превенция? Това проучване изследва връзките между нивата на физическа активност и риска от развитие на мускулно-скелетни състояния, като допринася за важни прозрения в областта на активността и превенцията на мускулно-скелетните болки. В този преглед на научните изследвания се стремим да обобщим техните заключения и какво могат да означават те за вашата практика.

Методи

Това проучване използва програмата All of Us Research Program, една от най-големите здравни бази данни в САЩ, за да се справи с един пропуск, който физиотерапевтите отдавна са признали: Свързана ли е по-обективно измерената физическа активност с по-нисък риск от развитие на мускулно-скелетни болки?

Конкретно:

Намалява ли рискът от повече стъпване?
Има ли значение умерената или интензивната активност?
Засегнати ли са по различен начин определени области (шия, кръст, тазобедрена става, коляно)?
Съответстват ли тези връзки на възрастта, пола и времето, прекарано в седнало положение?

За да проучат тези взаимоотношения, авторите провеждат наблюдателно кохортно проучване, като използват данни от носими устройства (Fitbit), свързани с електронни здравни досиета от възрастни, включени в базата данни на изследователската програма All of Us.

Участниците са възрастни (≥18 години), които са споделили данни от Fitbit и електронни здравни досиета, имали са поне 6 месеца наблюдение във Fitbit с ≥10 часа/ден и ≥10 валидни дни/месец, не са имали изходна болка във врата, кръста, тазобедрената става или коляното и са имали поне 12 месеца данни от Fitbit преди всяка първа регистрирана диагноза за болка, за да се сведе до минимум обратната причинност.

Мерките за активност от Fitbit бяха обобщени ежемесечно:

Ежедневни стъпки
Леко активни минути (1,5-3 METs)
Сравнително активни минути (3-6 METs, >10 мин.)
Много активни минути (≥6 МЕТ или ≥145 стъпки/мин, >10 мин. пристъпи)

За анализа е използвана първата поява на болка във врата, кръста, бедрото или коляното, документирана в електронното здравно досие на участника.

Резултати

За да се проучи връзката между физическата активност и превенцията на мускулно-скелетната болка, са включени 14 754 участници. Средната възраст на пациентите е 51,3 години и те са предимно жени (72 %) и бели (84,2 %). В проучването са регистрирани общо 796 случая на болки в кръста, 144 случая на болки във врата, 1 362 случая на болки в тазобедрената става и 1 754 случая на болки в коляното по време на средния период на проследяване от 3,6 години.

Активност и превенция на мускулно-скелетната болка — От: Yakdan et al., J Pain (2025)

Анализите показаха, че по-високите нива на физическа активност са последователно свързани с намален риск от развитие на няколко форми на мускулно-скелетни болки.

При болките в гърба участниците с по-голям брой дневни стъпки (75-и персентил спрямо 75-и персентил) са били по-активни. При 25-ия персентил) съотношението на риска (HR) е 0,89 (95% CI 0,80-0,98), което съответства на 11% намаление на риска. При тези, които се занимават с по-голямо количество умерена и интензивна дейност, се наблюдава още по-голямо намаляване на риска (HR съответно 0,82 и 0,72). Леката активност не показва значима връзка.

Подобен защитен модел се очертава и за болките във врата: лицата, които правят повече ежедневни стъпки (75-и персентил спрямо 75-и персентил), са с по-високи стойности на риска от болки във врата. 25-ти персентил) е имало съотношение на риска (HR) от 0,69 (95% CI 0,54 до 0,90), което съответства на 31% по-нисък риск от развитие на болки във врата. По-голямата средна продължителност на интензивната дейност е силно предпазваща (HR 0,53; 95% CI 0,38 до 0,73), докато леката и умерената дейност не са значително свързани.
Що се отнася до болката в тазобедрената става, умерените и интензивните нива на активност са били значително свързани с намален риск, демонстрирайки HR съответно от 0,87 (95% CI 0,78 до 0,97) и 0,93 (95% CI 0,87 до 0,99). Но по отношение на болката в тазобедрената става, само ежедневните стъпки не достигат статистическа значимост.
За разлика от това нито един от показателите за физическа активност (включително брой стъпки, лека активност, умерена активност или интензивна активност) не е свързан с честотата на болките в коляното, което предполага различна основна връзка между активността и симптомите на колянната става в сравнение с гръбначния стълб или тазобедрената става.

Въпроси и мисли

Изследванията в областта на активността и превенцията на мускулно-скелетната болка са повлияни от ключово ограничение на това проучване: то включва предимно добре образовани, бели, женски участници. Фактът, че те вече са носели носимо устройство за проследяване на активността (Fitbit), когато са били включени, може да показва, че тези лица вече са били силно осъзнати за своето здраве и физическа форма. Вероятно е да се предположи, че тъй като са използвали такова устройство, те вече са били умерено активни или поне са осъзнавали ползите от движението за здравето си. В идеалния случай това проучване би трябвало да се възпроизведе сред по-разнообразни групи от населението, за да се обобщят по-добре резултатите за по-широка общественост.

Друг ключов аспект, който трябва да се помни, е, че изследваните тук здравни състояния са обхванати с помощта на база данни от електронни здравни досиета. Това означава, че информацията за появата на изследваните заболявания на опорно-двигателния апарат е получена от системите за медицинско обслужване. Със сигурност ще разберете, че не всеки, който изпитва мускулно-скелетно състояние, ще потърси лекарски съвет. То повдига и въпроси относно точността на определяне на "истинското" начало на болката. Много хора се справят с новите симптоми самостоятелно и може да не потърсят медицинска помощ, докато болката не стане постоянна или инвалидизираща. В резултат на това наборът от данни може да представя прекалено много по-тежки случаи, като същевременно липсва ранна поява на симптоми или по-леки прояви. Това се отразява на тълкуването на времето и посоката на връзката между активността и болката.

Освен това не е известно дали категориите на активност на Fitbit наистина отразяват механичното натоварване, свързано с мускулно-скелетната болка. Устройството класифицира "умерена" и "интензивна" активност, като използва прагове, базирани на MET, които отразяват по-скоро сърдечно-съдовите усилия, отколкото натоварването на ставите или качеството на движенията. За физиотерапевтите обаче механичното натоварване на гръбначния стълб, тазобедрената става и коляното често е по-клинично значимо от метаболитната интензивност. Това повдига въпроса дали наблюдаваните в това проучване защитни ефекти биха се различавали, ако активността беше категоризирана въз основа на биомеханичното натоварване, а не на метаболитното търсене.

В това проучване не са измерени силовите тренировки и мускулната маса. Въпреки че стъпките и общата физическа активност са ценни, мускулната сила е добре установен защитен фактор срещу мускулно-скелетната болка. Без отчитане на тренировките за съпротива или изходните нива на сила е трудно да се определи дали наблюдаваните асоциации отразяват само ползите от активността или дали по-силните, по-кондиционирани индивиди просто понасят по-висока активност, без да развиват болка.

Професионалната експозиция е друг неизмерен фактор, който би могъл да повлияе на резултатите. Ежедневните стъпки, натрупани по време на физически натоварена работа, включват много различни механични натоварвания в сравнение с ходенето в свободното време. Това е известно като парадокс на физическата активност. Без разграничаване на професионалната дейност от дейността през свободното време е трудно да се разбере дали наблюдаваните асоциации отразяват ползите от доброволното движение или последиците от повтарящото се професионално натоварване.

И накрая, остава неясно дали физическата активност сама по себе си е защитна или просто отразява по-широки аспекти на доброто здраве и начина на живот. По-активните хора често имат по-добро общо здравословно състояние, по-добър режим на сън и нива на стрес, за които е известно, че влияят върху риска от мускулно-скелетни болки. Ако случаят е такъв, физическата активност може да действа по-скоро като маркер на цялостното здраве, отколкото като пряк причинно-следствен фактор, и защитният ефект, наблюдаван в това проучване, може частично да отразява тези неизмервани променливи.

Говорете с мен като с ботаник

Това не е първото проучване, измерващо асоциациите между физическата активност и превенцията на мускулно-скелетната болка. И все пак то се справя с някои ограничения, които съществуващите проучвания по тази тема срещаха, като например:

Разчитането на самостоятелно отчетена дейност води до отклонения (отклонение при припомняне, отклонение от социалната желателност).
Мониторинг на физическата активност само за кратки периоди (дни-седмици), което прави дългосрочните асоциации неясни.
Фокусиране върху резултатите от рехабилитацията или следоперативните операции, а не върху това дали дейността предотвратява мускулно-скелетната болка при иначе свободни от болка лица.
Невъзможността да се уловят моделите на физическа активност в реалния свят затруднява изследването на активността като истински рисков фактор.

За да се противопоставят на тези методологични ограничения на по-старите изследвания, авторите са използвали зависими от времето модели на Кокс с пропорционални опасности, което означава:

Дейността се проследява с течение на времето, а не като единична изходна стойност.
Стойностите на месечните дейности можеха да се променят, отразявайки реалния живот.
Моделите са коригирани за възраст, пол, ИТМ и образование.

Съотношенията на риска сравняват 75-ия и 25-ия персентил на всеки показател за активност. Това е направено, защото отразява реалистичната разлика между човек, който е по-малко активен, и човек, който се движи повече в ежедневието. При него се избягват екстремните случаи, които са високо или ниско в спектъра, а вместо това се акцентира върху значимите промени. Например, увеличаването на дневните стъпки от приблизително 5600 (25-ти персентил) до 10 300 (75-ти персентил) е разбираема цел, за която пациентите могат да работят. Това прави резултатите по-ясни и полезни за лекарите.

И накрая, наблюдението не може да докаже причинно-следствената връзка, а проучването може да пропусне някои важни фактори, като професия, психосоциални фактори и предишни леки наранявания.

Послания за извличане на полза

Това проучване демонстрира връзки между физическата активност и превенцията на мускулно-скелетната болка. Хората, които се движат повече, особено с умерена и интензивна интензивност, показват по-нисък риск от развитие на болки във врата, гърба и бедрата. Броят на стъпките помага, но активността с по-висока интензивност изглежда осигурява допълнителна защитна полза. За коляното проучването не открива връзка между нито една форма на физическа активност (стъпки, лека, умерена или интензивна) и развитието на болка в коляното, което означава, че активността нито увеличава, нито намалява риска от болка в коляното в тази кохорта. Устройствата за носене могат да предложат клинично значима информация за дългосрочните модели на активност и риска от мускулно-скелетни болки.