Постеролатерална ротационна нестабилност на лакътя (PLRI) | Диагностика и лечение

Въведение и епидемиология

Тежестта на PLRI може да се раздели на три етапа(Camp et al. 2017):
1. Откъсване или разкъсване на комплекса LCL
2. Заседнала дислокация: По-голямо предно изместване, прогресиране на тъканното разкъсване напред и назад около лакътя към медиалната страна
3. Пълна дислокация: Прекъсването на тъканта включва медиалната колатерална връзка, която обикновено се отлепва от костта.

При по-нататъшно преместване силите на изкълчване продължават да отделят или разкъсват общия флексорно-пронаторен произход, което води до силно нестабилен лакът (описан като стадий 3в).
Освен с травма, PLRI може да се свърже и с тенис лакът или ятрогенна травма от предишна операция на латералния лакът. То може да се представи и като закъсняла PLRI, причинена от кубитус варус от малунион на супракондилна фрактура на раменната кост в детството(Camp et al. 2017).

Понастоящем в литературата не са описани данни за честотата или разпространението на нестабилността на лакътя.

Клинична презентация и преглед

Признаци и симптоми

В анамнезата на пациента често се открива предишна травма на лакътя със сублуксация или изкълчване или предишна операция на латералния лакът(Singleton et al. 2004).
Пациентите често се оплакват от болки в латералната част на лакътя при дейности, които го поставят в екстензия и супинация. Това може да бъде например натискане на подлакътниците, за да станете от стол, или пък движение с лицеви опори. Освен това болката в лакътя може да бъде придружена от механични симптоми като щракане, блокиране или щракане, които са най-изразени при около 40° флексия при екстензия на ръката(Fedorka et al. 2016).
За разлика от тях, пациентите с хронична PLRI обикновено имат пълен обхват на движение без болка.

Camp et al. (2017) споменават три широки категории на представяне на PLRI:

1. 1. Мнозинството от пациентите: Механични симптоми на нестабилност след травма на лакътя с изкълчване, сублуксация или фрактура-дислокация. Тези пациенти се оплакват от щракане, щракане или стържене. Пациентите могат да забележат подутина и/или вдлъбнатина, ако лакътят е склонен към сублуксация за повече от няколко секунди. Някои пациенти могат дори да успеят да сублуксират радиуса по собствено желание.
   2. Пациентите имат болка в латералния лакът, често без механични симптоми, и анамнеза за тенис лакът или операция на латералния лакът. Често тези пациенти са си правили кортизонови инжекции за тенис лакътя, което може да има причинно-следствена връзка с развитието на нестабилност.
   3. Закъснял PLRI: Променената механика на лакътя води до постепенно отслабване на комплекса LCL. Това често се случва при пациенти с вариране на кубитуса вследствие на супракондилна малфункция в детството и при пациенти с дисплазия или хипоплазия на короноида.

Физически преглед

В началото на оценката трябва да се провери механиката на лакътя и подравняването му, особено при кубитус варус. Според Camp et al. (2017 г.), тестът за постеролатерално ротационно чекмедже е най-надеждният и чувствителен тест за PLRI, тъй като може да се извършва при анестезирани и будни пациенти. Все още обаче няма проучване, което да е потвърдило това твърдение.

Тестът за латерално завъртане може да се окаже труден за изпълнение при будни пациенти поради недостатъчно отпускане или дискомфорт. Поради тази причина тестът се оценява положително в случай на Apprehension.
Поради тази причина тестът се нарича още Lateral Pivot-Shift Apprehension Test. Тестът Pivot-Shift е валидиран от Regan et al. (2006) който установява чувствителност от 100% при анестезирани лица и 37,5% при будни пациенти с неизвестни стойности на специфичност.
Поради това притеснението на (будния) пациент показва положителен тест и обикновено се проявява при около 20-40° флексия на лакътя.
Сублуксацията може да бъде намалена с притискане (при пациенти, които могат да се отпуснат напълно).

Други често използвани ортопедични тестове за оценка на постеролатералната ротационна нестабилност на лакътя са:

• Тест за изтласкване в легнало положение
• Тест за преместване на маса
• Стол Stand-Up тест

ГЛЕДАЙТЕ ДВА 100% БЕЗПЛАТНИ УЕБИНАРА ЗА БОЛКАТА В РАМОТО И БОЛКАТА В ЛАКЪТНАТА ЧАСТ НА КИТКАТА

• • Име*
• • Имейл*

Δ

Лечение

При хронични случаи на PLRI неоперативното лечение често е неуспешно. Причината е, че пациентите трудно избягват гравитационните варусни позиции с абдуцирано рамо или комбинираното движение на лакътя в екстензия и супинация, което изискват много дейности от ежедневието(Fedorka et al. 2016).
По-голямата част от пациентите се нуждаят от хирургично лечение, при което страничната улнарна колатерална връзка се зашива (при пациенти с остра PLRI) или се използва авто- или алографт (при хронична популация)(Fedorka et al. 2016).

Reuter et al. (2016) са публикували концепции за рехабилитация след операция на PLRI. Те установяват, че използването на корсет и ограничаването на обхвата на движение до 30° екстензия след операция на PLRI е често срещано. РОМ е ограничен от един ден до шест седмици. В повечето проучвания укрепването е започнало от 6-8-та седмица.
Завръщането към спорта варира от три до дванадесет месеца. Понастоящем няма консенсус по отношение на рехабилитационните и консервативните методи за лечение на пациенти със симптоматична PLRI.

Искате ли да научите повече за състоянието на лакътя? След това разгледайте другите ни ресурси:

• Травми на китката и лакътя в бойните спортове с Иън Гат
• Наранявания на китката и лакътя в спорта с Иън Гат (уебинар)

Препратки

Докинг, С., Розенгартен, С., Дафи, Дж. и Кук, Дж. (2014). Лекувайте поничката, а не дупката: патологичното ахилесово и пателарно сухожилие има достатъчно количество нормална сухожилна структура. Journal of Science and Medicine in Sport, 18, e2.

Arvind CH, Hargreaves DG. Тест за преместване на плота - нов клиничен тест за постеролатерална ротационна нестабилност на лакътя. Списание за раменна и лакътна хирургия. 2006 Jul 1;15(4):500-1.

Camp CL, Smith J, O'Driscoll SW. Постеролатерална ротационна нестабилност на лакътя: Част I. Механизъм на увреждането и тест с постеролатерално ротационно чекмедже. Артроскопски техники. 2017 Apr 1;6(2):e401-5.

Camp CL, Smith J, O'Driscoll SW. Постеролатерална ротационна нестабилност на лакътя: Част II. Допълнителни изследвания и техники за динамично изобразяване. Артроскопски техники. 2017 Apr 1;6(2):e407-11.

Fedorka CJ, Oh LS. Постеролатерална ротационна нестабилност на лакътя. Актуални прегледи в областта на мускулно-скелетната медицина. 2016 Jun 1;9(2):240-6.

Regan W, Lapner PC. Проспективна оценка на два диагностични признака за задържане при постеролатерална нестабилност на лакътя. Списание за раменна и лакътна хирургия. 2006 May 1;15(3):344-6.

Reuter S, Proier P, Imhoff A, Lenich A. Рехабилитация, клинични резултати и връщане към спортни дейности след постеролатерална нестабилност на лакътя: систематичен преглед. Европейско списание за физикална и рехабилитационна медицина. 2016 Jan.

Rodriguez MJ, Kusnezov NA, Dunn JC, Waterman BR, Kilcoyne KG. Функционални резултати след реконструкция на латерален улнарен колатерален лигамент при симптоматична постеролатерална ротационна нестабилност на лакътя при спортуващи. Списание за раменна и лакътна хирургия. 2018 Jan 1;27(1):112-7.

Singleton SB, Conway JE. PLRI: постеролатерална ротационна нестабилност на лакътя. Клиники по спортна медицина. 2004 Oct 1;23(4):629-42.