Дисфункция на сухожилието на задния тибиалис | Диагностика и лечение за физиотерапевти
Дисфункция на сухожилието на задния тибиалис | Диагностика и лечение за лекари
Дисфункцията на сухожилието на задния тибиалис, наричана съкратено PTTD, е основната причина за придобитата деформация на плоскостъпието при възрастните и за болката в медиалния глезен. Причинява се от хронично претоварване и последващо възпаление на сухожилията, което може да възпрепятства дегенерацията на сухожилията в по-късните етапи. Съобщава се, че честотата на дисфункция на сухожилието на задния пищял в I и II стадий е 3,3-10% при жени над 40 години. Тази честота се увеличава с възрастта.
Възпалителният процес в или около сухожилието на задния тибиалис (тендинит или теносиновит) обикновено е в основата на симптомите. Описано е, че в основата на състоянието стои повтаряща се микротравма, дължаща се например на свръхпронация на стъпалото.
Това води до загуба на функцията на сухожилието на задния тибиалис и до срив на медиалния надлъжен свод. Това увеличава натоварването на медиалните връзки на стъпалото и глезена. Постепенно медиалните връзки (делтоидната връзка и калканеонавикуларната връзка) се удължават и се получава деформация на плоското стъпало. То може постепенно да стане хронично и да бъде придружено от дегенеративни промени в сухожилието. Острата травма рядко е причина за ПТТД.
Определени са 4 етапа:
- Етап 1 се характеризира с подуване и болезненост зад медиалния малеол по протежение на сухожилието на задния тибиалис. Стъпалото е гъвкаво, а медиалният надлъжен свод е запазен. В този стадий може да се наблюдава лека слабост и болка при обръщане на стъпалото.
- Етап 2 се характеризира с по-малък оток, но се наблюдава срив на медиалния надлъжен свод на стъпалото. На този етап стъпалото е гъвкаво и плоскостъпието може да бъде коригирано. Постепенно се затруднява или става почти невъзможно обръщането и плантарфлексията на стъпалото, а повдигането на петата на един крак може да бъде засегнато.
- В етап 3 се проявяват умора, болки в краката и намалена способност за ходене. Деформацията на плоскостъпието става твърда и не може да се коригира. Загубата на способността за обръщане и плантарфлексия на стъпалото е отличителният признак.
- При четвъртия стадий, наред с фиксираната деформация на плоскостъпието, може да се появи болка в латералния глезен, дължаща се на притискане на фибулата към sinus tarsi. Възможно е да има нестабилност и куцане.
