Остеоартрит на тазобедрената става | Диагностика и лечение за физиотерапевти

Въведение

Според Felson et al. (2005) Класическа характеристика на остеоартрита са хистологичните промени в качеството и дебелината на ставния хрущял. Намаляването на ставния хрущял води до хипертрофия на субхондралната кост и образуване на остеофити по ръбовете на ставните повърхности. Друга последица е хроничното възпаление на синовиалната тъкан. Всички тези промени водят до неравномерни ставни повърхности, костно уголемяване, евентуално удебеляване на ставната капсула и в крайна сметка до хидропс. Полученото в резултат на това намаляване на ставното пространство се вижда на рентгенографски снимки, поради което се говори и за "рентгенологичен остеоартрит".

Болката е най-очевидният ограничаващ фактор при остеоартрит. Както вече беше споменато, патофизиологията описва загуба на хрущял, но в ставния хрущял липсват ноцицептори.

Знаем, че намаляването на ставния хрущял се наблюдава и при хора без клинични симптоми (рентгенологичен остеоартрит).

Ноцицепторите се намират в тъканите, заобикалящи тазобедрената става, като ставната капсула, лигаментите или синовията. Тези ноцицептори се задействат от възникналото възпаление.

Остеоартритът може да се появи след травмата, като процес на стареене и при други възпалителни състояния, които засягат качеството на ставния хрущял.

Епидемиология

Остеоартритът на тазобедрената става се среща по-рядко от остеоартрита на коляното. За пика на заболеваемостта между 78-79 години Felson et al. (1998 г.) съобщават за честота от 600/100 000 човеко-години при жените и 420/100 000 при мъжете с остеоартрит на тазобедрената става.
Точковото разпространение на остеоартрита в Нидерландия през 2007 г. е 24,5/1000 при мъжете и 42,7/1000 при жените. В световен мащаб разпространението на заболяването е 0,85%(Cross et al. 2014)

ИЗРАВНЕТЕ ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА СИ ДИАГНОЗА ПРИ БОЛКИ В ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА, СВЪРЗАНИ С БЯГАНЕТО - БЕЗПЛАТНО!

• • Име*
• • Имейл*

Δ

Клинична картина

При повечето пациенти най-очевидният симптом е болката. Пациентите изпитват болка най-вече при започване на движение или след продължително натоварване. Болката обикновено се засилва през деня. Възможно е също така да съобщават, че чуват или усещат крепитации.

Пациентите обикновено съобщават за сутрешна скованост с продължителност до 60 минути. Обхватът на движение обикновено е ограничен поради образуването на остеофити. Това може да се изразява в трудност или невъзможност да се завързват обувки или да се обуват чорапи например.

Физически преглед

Диагностичните критерии (ACR) за ОА на тазобедрената става са(Altman et al. 1991):

• Възраст >45 години
• Болка в продължение на повече от 3 месеца
• Болка по време на натоварване, без засилване при седене, излъчваща се болка в слабините/задните части на гърба
• Намалена вътрешна ротация, външна ротация, екстензия и флексия с усещане за край на костта
• Слабост на абдукторите на бедрото
• Трудно придвижване и/или скованост при движение
• Болезненост при палпация на ингвиналната връзка

Освен това група от тестове е описана от Sutlive и др. (2008). Освен това тестът на FABER и знакът на Trendelenburg се споменават в литературата като мерки за установяване на вътреставна патология и слабост на тазобедрените абдуктори, въпреки че тяхната валидност е под въпрос.

Други ортопедични изследвания за остеоартрит на тазобедрената става са:

• Пасивен обхват на движение на тазобедрената става
• Активен обхват на движение на тазобедрената става

Лечение

Съществува широк консенсус, че консервативното лечение на остеоартрита на тазобедрената става е показано като първа стъпка, преди да се обмисли тотално заместване на тазобедрената става. Рандомизирани контролирани проучвания с високо качество показват, че структурираните програми за упражнения водят до намаляване на болката и уврежданията в сравнение с контролната група.

В националните насоки се препоръчва лекарите да обучават пациентите за протичането на заболяването и да насърчават самоуправлението, което включва активен начин на живот, насърчаване на общото движение и, ако е необходимо, консултация с диетолог.

Що се отнася до избора на упражнения, препоръчва се да се работи в целия спектър от мобилизация или "моторно обучение" до упражнения за баланс или контрол на стойката и, разбира се, упражнения за трениране на силата. Тези упражнения трябва да тренират триизмерно тазобедрения комплекс с акцент върху абдукторите на бедрото. Затова нека разгледаме няколко примера:

Мобилизация/моторно обучение:

• Накланяне на таза в седнало положение
• Седяща/стояща тазобедрена става с помощно средство (пръчка)
• Вътрешни ротации/външни ротации в седнало/легнало положение

Контрол на стойката/баланс:

• Тандемна стойка (нормална постелка/постелка Аирекс) с отворени и затворени очи
• Единичен крак (нормална/айрексова подложка) с отворени и затворени очи
• Баланс на звездната екскурзия
• Препятствия от страна на страна

Силова тренировка:

• Мостове (къс и дълъг лост/един крак)
• Преса за крака
• BoxSquat
• Клекове (с гирички)
• Тазобедрени абдуктори в легнало положение/стоеж/кламшел/стоеж със съпротивление (с помощта на стол)
• Укрепване на аддукторите с топка в легнало положение, странично положение
• Плъзгачи за кънки
• Разтягане на тазобедрената става (римски стол/на маса с тежест на глезена)

Тези упражнения могат да се правят от пациента у дома с минимално оборудване. Не забравяйте, че това са само примерни упражнения, а не индивидуална програма за упражнения. Дозировката на тренировъчната програма трябва да бъде съобразена с индивидуалните особености на човека и неговата способност за поемане на натоварване, като е необходимо да се спазва рехабилитационна програма с продължителност най-малко 12 седмици.

Искате ли да научите повече за остеоартрита? След това разгледайте следните ресурси:

• Добавяне на укрепване на тазобедрените аддуктори към програма за укрепване при ОА на коляното (преглед на изследванията)
• Епизод на подкаста 036: Патологии на тазобедрената става с Мехмет Джем
• Епизод 014 на подкаста: Остеоартрит на коляното с Антъни Теоли

Препратки

Altman, R., Alarcon, G., Appelrouth, D., Bloch, D., Borenstein, D., Brandt, K., ... & Wolfe, F. (1991). Критерии на Американския колеж по ревматология за класифициране и отчитане на остеоартрит на тазобедрената става. Артрит и ревматизъм: Официален вестник на Американския колеж по ревматология, 34(5), 505-514.

Beumer, L., Wong, J., Warden, S. J., Kemp, J. L., Foster, P., & Crossley, K. M. (2016). Ефекти на упражненията и мануалната терапия върху болката, свързана с остеоартрит на тазобедрената става: систематичен преглед и мета-анализ. Британско списание за спортна медицина, 50(8), 458-463.

Cross, M., Smith, E., Hoy, D., Nolte, S., Ackerman, I., Fransen, M., ... & March, L. (2014). Глобалната тежест на остеоартрита на тазобедрената и колянната става: оценки от проучването "Глобална тежест на заболяванията 2010". Годишник на ревматичните заболявания, 73(7), 1323-1330.

Фелсън, Д. Т. (2005). Източници на болка при остеоартрит на коляното. Current opinion in rheumatology, 17(5), 624-628.

Фелсън, Д. Т., и Джан, И. (1998). Актуализация на епидемиологията на остеоартрита на коляното и тазобедрената става с оглед на превенцията. Артрит и ревматизъм: Официален вестник на Американския колеж по ревматология, 41(8), 1343-1355.

Сампат, К. К., Мани, Р., Миямори, Т. и Тумилти, С. (2016). Ефекти от мануална терапия, терапия с упражнения или и двете при хора с остеоартрит на тазобедрената става: систематичен преглед и мета-анализ. Клинична рехабилитация, 30(12), 1141-1155.

Sutlive, T. G., Lopez, H. P., Schnitker, D. E., Yawn, S. E., Halle, R. J., Mansfield, L. T., ... & Childs, J. D. (2008). Разработване на правило за клинична прогноза за диагностициране на остеоартрит на тазобедрената става при лица с едностранна болка в тазобедрената става. Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy, 38(9), 542-550.

Steinhilber, B., Haupt, G., Miller, R., Janssen, P., & Krauss, I. (2017). Упражнения при пациенти с остеоартрит на тазобедрената става: ефект върху силата на мускулите на тазобедрената става и аспекти на безопасността на упражненията - резултати от рандомизирано контролирано проучване. Съвременна ревматология, 27(3), 493-502.