• CSM е водещата причина за увреждане на гръбначния мозък при възрастни, което често се дължи на стареене, засягащо шийните прешлени.

• Проучванията показват, че съотношението между мъжете и жените е 2,7:1, а средната възраст за поставяне на диагнозата е 63,8 години, като заболяването засяга предимно ниво C5/C6.

• Включват травма, аксиално натоварване на врата/главата, генетично предразположение и тютюнопушене.

• Основните фактори включват дегенерация на диска, субпериостално костно образуване, вкостяване на задния надлъжен лигамент и хипертрофия на ligamentum flavum, което води до компресия и стесняване на гръбначния канал.

• Симптомите включват аномалии в походката, скованост на шийния отдел на гръбначния стълб, остра болка в ръката, двигателна дисфункция, промени в усещанията, загуба на сила, намалена проприоцепция, проблеми с тоалетната и знак на L'Hermitte.

• При прегледа може да се използва група от тестове, включваща отклонение на походката, тест на Хофман, знак на обърнат супинатор, знак на Бабински и възраст над 45 години, за да се помогне за поставяне на диагнозата.

• Счита се предимно за хирургично заболяване поради прогресивния характер на уврежданията при неоперативно лечение. Проучванията потвърждават по-добрите резултати при хирургична интервенция, особено в случаите на умерена до тежка CSM.
• Ръководството за лечение предлага операция или опит за структурирана рехабилитация при леки случаи на CSM, като категорично препоръчва операция при умерени и тежки случаи. При пациенти с компресия на шийния мозък, но без миелопатия, се препоръчва редовно клинично проследяване.

Aizawa, T., Hashimoto, K., Kanno, H., Handa, K., Takahashi, K., Onoki, T., ... & Ozawa, H. (2022). Ретроспективно сравнение на хирургичните резултати при пациенти с торакална миелопатия, причинена от вкостяване на задния надлъжен лигамент: Задна декомпресия с инструментална гръбначна синтеза спрямо модифицирана предна декомпресия чрез заден подход. Journal of Orthopaedic Science, 27(2), 323-329.

Кук, К., Браун, К., Айзъкс, Р., Роман, М., Дейвис, С., и Ричардсън, У. (2010). Клъстеризирани клинични находки за диагностициране на миелопатия на шийните прешлени. Journal of Manual & Manipulative Therapy, 18(4), 175-180.

Fehlings, M. G., Tetreault, L. A., Riew, K. D., Middleton, J. W., & Wang, J. C. (2017). Ръководство за клинична практика за лечение на дегенеративна цервикална миелопатия: въведение, обосновка и обхват. Global Spine Journal, 7(3_suppl), 21S-27S.

Fehlings, M. G., Tetreault, L. A., Riew, K. D., Middleton, J. W., Aarabi, B., Arnold, P. M., ... & Wang, J. C. (2017). Ръководство за клинична практика за лечение на пациенти с дегенеративна цервикална миелопатия: препоръки за пациенти с леко, умерено и тежко заболяване и пациенти без миелопатия с данни за компресия на мозъка. Global spine journal, 7(3_suppl), 70S-83S.

McCormick, J. R., Sama, A. J., Schiller, N. C., Butler, A. J., & Donnally, C. J. (2020). Цервикална спондилотична миелопатия: ръководство за диагностика и лечение. The Journal of the American Board of Family Medicine, 33(2), 303-313.

Rhee, J.M., Shamji, M.F., Erwin, W.M., Bransford, R.J., Yoon, S.T., Smith, J.S., ... & Kalsi-Ryan, S. (2013). Неоперативно лечение на цервикална миелопатия: систематичен преглед. Гръбначен стълб, 38(22S), S55-S67.

Sampath, P., Bendebba, M., Davis, J. D., & Ducker, T. B. (2000). Резултати от лечението на пациенти с цервикална миелопатия: проспективно, многоцентрово проучване с независим клиничен преглед. Гръбначен стълб, 25(6), 670-676.